Защитникът на Нюкасъл Юнайтед - Дан Бърн, говори пред Висшата лига за спомените като малък като привърженик на "свраките".

"Да сложиш фланелката в черно-бяло, когато си бил привърженик на Нюкасъл от дете и да играеш за този клуб в най-добрата лига в света, означава всичко. Причината да се влюбиш в играта е точно тази възможност. Няма много хора, които могат да кажат, че са имали такъв шанс в живота си.

Първият ми спомен за Нюкасъл е свързан с баща ми, който получаваше от време на време някой билет за мач. Аз нямах сериозно отношение към футбола докато станах на 7 или 8 години, някъде през 2000 бе началото, когато Боби бе тук. Световното първенство през 2002 бе първото голям опървенство, което си спомням, тогава футболът ме спечели окончателно.

Когато бях в училище, изборът беше футбол или нищо друго. Просто нямаше друг спорт, някои момчета играеха ръгби или крикет, но футболът бе основният избор. Всички искаха да са номер 9, обичайно влизахме на стадиона малко преди първия съдийски сигнал, чувахме ревът на публиката. Гледахме дали местният герой е на терена, това те кара да се влюбиш в играта.

Ако трябва да съм честен към себе си, мислех, че моето време е отминало. Бях щастлив в Брайтън, играех редовно във ВЛ, имах добра група приятели, синът мибе роден там. Така че вероятно бих останал в Брайтън в останалата част от кариерата си, защото времето там ми харесваше. Но когато възможността дойде, първото ми усещане бе за пълен шок, просто не го очаквах. Но когато се замислиш за бъдещето, възможността да играеш за този клуб е уникална. Вече бях наясно с това, което искам и това, което искам да правя.                                          

Аз съм играч от ВЛ. Мисля, че имам качествата да играя във ВЛ. Мисля, че съм на равнище, в което вече съм уверен, че мога да играя за Нюкасъл и да се представям. Това идва с напрежението, което идва с това да облечеш фланелката на родния ти град. Аз в миналото имах възможността да се върна в Нюкасъл и преди, когато подписах с Фулъм, но тогава не бях готов. Трябваше да отида някъде и натрупам опит. Но сега вече нещата се върнаха в правилната посока.

Когато веднъж дойдеш настадиона и гледаш един мач, веднага ще бъдеш пристрастен. Мисля, че всички привърженици работят цялата седмица и чакат мача на Нюкасъл. Не мисля, че много градове могат да се похвалят с това. Да, това е валидно и в двете посоки, ако не се представяш добре. Но отборът, работата, която вършиш и гордостат от това, че носиш тази фланелка са най-важните неща.                                    

Аз исках да съм част от всичко това, говорих с мениджъра и казах, че мога да имам позитивен ефект на и извън терена. Усещах, че вече имам доста опит, натрупан през годините и мога да помогна в тази ситуация. Просто исках да си свърша работата, независимо дали ролята ми ще е малка или голяма.

Искам хората да погледнат към мен и да кажат, че съм местно момче, коет оправи онова, което обича най-много и работи здраво на терена".