Навън времето е чудесно, деца играят в парка, родителите им хвърлят по едно око, докато си говорят или просто се наслаждават на малко свободно време. Едно от децата е различно - то не играе с останалите, не говори, понякога тича или подскача със странни движения, провиква се и на моменти се самовглъбява. Бабата на сладко, русо момиченце го дърпа настрана и го инструктира да не доближава шумното дете и да не играе с него.
Това е често срещана картина по паркове и площадки. Оказва се, че всеки е виждал или познава дете, което е различно, което не се развива като останалите или накратко - дете с проблем в развитието. Сдружение “Седем истории” стартира благотворителна кауза, защото познава много такива деца и тяхното ежедневие. Целта на инициативата е да се закупи помещение и оборудване за терапевтичен център в София, където деца с проблеми в комуникацията могат да получат грижа и терапия още от ранна възраст. Така те ще повишат шансовете си за интеграция както в училище, така и по-късно в работна среда.
Семействата, в които има деца с когнитивни нарушения и проблеми с комуникацията, често се състоят от един родител. В много от случаите полагащият грижи за детето не може да работи, да гради кариера, да има социален живот или дори хоби, защото нуждите на сина или дъщеря му изискват 24-часово посвещение. За хора с невротипични деца е трудно да си представят ежедневието на семейство, в което по няколко часа всеки ден някой трябва да успокоява детето си, да го убеждава да се храни, да сменя памперси до 7-годишна възраст или най-малкото да търпи предубежденията и коментарите на всеки случаен свидетел на поведенческа криза. Дори не подозираме как продължава историята когато дете с проблеми в развитието влезе в пубертета, когато стане физически по-силно от майка си и тя понякога трябва да мисли включително за собствената си безопасност и тази на околните.
В България няма ясна статистика на броя деца с проблеми в развитието и комуникацията. Не на последно място защото родителите често не са готови да се срещнат с този проблем, тъй като не всички деца, които имат нужда от терапия, получават такава и защото няма публичен регистър на случаите. Според последния доклад на НСИ за 2019 г. в България са документирани едва 3441 лица до 16-годишна възраст, освидетелствани с някаква степен на увреждане (стр. 52). Същият доклад сочи, че случаите са намаляли двойно спрямо 2001 г. Въпреки това всички виждаме, че във всеки клас в държавните училища има поне 1-2 случая на деца, които получават ресурсно подпомагане. За жалост, сякаш броят им расте.
От друга страна, повечето терапевтични центрове работят в помещения под наем. Децата с когнитивни нарушения са по-шумни и по-трудно контролират реакциите си. Това неизменно създава проблеми със съседи и наемодатели. Налага се местене на всеки няколко месеца, а това влече след себе си изключително трудна адаптация, особено за деца от аутистичния спектър или с други комуникативни нарушения. Създава и недоверие у родителите, които също така имат силна нужда от подкрепа и сигурност.
Специалистите по ранно детско развитие и доброволците от сдружение “Седем истории” добре разбират тези проблеми. Кампанията бе инициирана от бившия национал, сега треньор на “Миньор Перник” Христо Янев. През м. юли 2020 г. той изкачи Монблан, за да привлече внимание към каузата и да предизвика обществена съпричастност. Създаде се DMS кампания.
“Аз съм се сблъсквал с някои от тези проблеми в личен план. Това са неща, които са навсякъде около нас. И ако ние не им обърнем внимание, ще оставим проблем, който е разрешим, да отиде в небитието, и да не дадем възможност на тези дечица да имат нормален живот като всички нас.”
Планират се и офлайн събития според епидемиологичната ситуация в страната. Всеки, който желае, може да подкрепи кампанията с SMS на 17 777 с текст DMS SEDEM. Цялата информация за благотворителната инициатива е на сайта https://7istorii.com.
Коментирай