Вече над 20 години фразата „американското лято на 1994 година“ битува в съзнанието на всички българи като нарицателно на един от най-прекрасните мигове в родния ни футбол. Момент, при спомена за който хиляди емоции връхлитат като буря в съзнанието на щастливците, имали шанса да го изживеят. Момент, който обедини и изкара по улиците цял един народ, момент, в който българите изживяха най-сладкото си футболно пиянство.

Годините отминават, ала спомените никак не избледняват…Точно преди 23 години България се класира на четвърто място на Световното в САЩ. След като месеци по-рано „трикольорите“ успяват да намерят трудно място за шампионата след  магичен мач на емблематичния „Парк де Пренс“ срещу Франция и гол в последните минути на Емил Костадинов, лятото приказката придобива още по-очарователни краски. Пеневата чета продължава своя поход и отвъд океана, за да запише най-силното представяне в историята на националния ни отбор по футбол и до днес.

Участието на финалите в САЩ е шесто за държавния ни тим. Българите попадат в Група D, като в конкуренцията на Нигерия, Аржентина и Гърция, успяват да завършат на второто място и да намерят място във фазата на директните елиминации. Емо Костадинов и компания събират равен актив с нигерийския тим (6 пункта), но заради по-лоша голова разлика остават зад африканската страна.

Така първото препятствие след групите е Мексико. На осминафиналите възпитаниците на Димитър Пенев отстраняват своя опонент с дузпи, след като в редовното време и продълженията мачът е завършва при 1:1.

На четвъртфиналите изпитанието е не по-малко сложно – Германия. Бундестимът повежда на „лъвовете“ с 1:0 след дузпа, реализирана от Лотар Матеус, но този развой в никакъв случай не обезкуражава нашите момчета. Само в рамките на три минути обратът е пълен. В 75-ата и 78-ата минути попадения на Христо Стоичков и Йордан Лечков носят пълния обрат и респективно класирането за полуфинала.

На последното стъпало преди решителния мач стои „ребусът“ Италия. През първото полувреме „трикольорите“ не демонстрират присъщата им мотивация, а това позволява на „адзурите“ да поведат с 2:0 с попадения на Роберто Баджо. Камата намалява на 1:2 след точно изпълнена дузпа, а френският рефер не отсъжда втора дузпа за България за игра с ръка в пеналта на Алесандро Костакурта. По този начин България се разминава с мечтата си за финал, а и до днес има коментари за този мач, като различни съмнения се прокрадват в разсъжденията на преките свидетели на този полуфинал.

В крайна сметка България има шанс за третото място, а в борбата за него се изправя срещу Швеция. На полуфинала скандинавците са елиминирани от тима Бразилия, който по-късно става и шампион.

На 16 юли 1994 година на стадион „Роуз Боул“, Пасадина, пред 91 500 зрители реферът Али Буйсаим дава първия съдийски сигнал. Разочарованието от случилото се на полуфинала е осезаемо и така българите инкасират четири безответни попадения.

„Трикольорите“ остават четвърти в света, което несъмнено е най-значимото и най-същественото постижение на националния ни отбор.

А сега нека си припомним отново имената на героите от Пеневата чета, които бяха посрещнати у нас като същински Богове: Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Илиян Киряков, Николай Илиев, Златко Янков, Красимир Балъков, Йордан Лечков, Емил Костадинов, Христо Стоичков, Даниел Боримиров, Ивайло Йорданов, Наско Сираков, Бончо Генчев, Петър Михтарски, Ивайло Андонов, Велко Йотов, Петър Александров.

Селекционер: Димитър Пенев

Още от рубриката На този ден: 

Една легенда на 72

13 години от лудото гръцко лято

Датата, която промени историята на Ювентус

Денят, в който едно хлапе прекъсна 44-годишната суша на Испания