Във втора част от специалното интервю, което Велизар Попов даде за Gong.bg, специалистът се върна към спомените си от работата в Черно море. Попов разказа за ролята на Никола Спасов в развитието на треньорската му кариера и изрази възхищение от професионализма на Марио Жардел по време на престоя му на „Тича“. Той също така сподели мнението си за работата на Илиан Илиев в Черно море и си припомни звучното 4:1 над Левски в турнира за Купата на България.

-Ще Ви върна към малко спомени от България и Вашата работа с Черно море. Там Вие бяхте треньор на може би най-голямото име, играло у нас - Марио Жардел, който дори в едно интервю Ви сравни с Жозе Моуриньо, той си знае защо. Какво помните от работата с него? Може ли всъщност един старши треньор да научи нещо от свой футболист, както може би Вие сте имали възможност тогава?

-Ще започна отзад напред. Според мен може и аз се старая да се уча от абсолютно всеки футболист, с който работя, без значение на какво ниво, без значение в коя държава, тъй като за мен човек се учи, докато е жив и абсолютно всеки ден, всяко ново предизвикателство може да ти отвори очите за нещо ново, което не си предполагал, че съществува или че може да бъде важно на някакъв етап. Особено пък, когато работиш от чужбина, когато работиш с толкова много различни националности, с хора на различно ниво, хора с много голям опит. Винаги има нещо, което да вземеш. Дори самият Гуардиола казва, че е крадец на идеи и ако той го казва, то кои сме ние, че да не го използваме. Винаги има нещо малко, което да се вземе от всеки един и да се извлече нещо позитивно. Въпросът е да имаш желание да се учиш. Първо трябва да знаеш какво точно искаш да научиш и друго - егото ти да ти позволява да бъдеш скромен, да се примириш и да се принизиш един вид. За някой може би е под достойнството му да каже, че може да научи нещо от футболист, но за мен не е под достойнството ми, напротив. За мен това дори е нещо, с което мога да кажа, че се гордея, че аз се уча от футболистите си всеки ден, тъй като работя тук в Азия с футболисти на високо ниво, някои големи имена, от които има какво да се научи по принцип. Относно Жардел - той естествено беше в края на кариерата си. Ние в Черно море бяхме един вид последният му европейски отбор в кариерата, но там беше повече маркетинг, то не е тайна, но в същото време човекът дойде на години, спечелил всичко възможно. Може би е един от най-големите голмайстори в европейския футбол, може би един от най-добрите в играта с глава. Беше със страшно много килограми над нормата, но за един месец свали около 20 килограма, което не виждам колко български футболисти биха го направили на тия години, на неговите успехи и на визитката му, на всичко. Просто той показа, че когато обичаш футбола и когато си професионалист, дори и да си приключил с големия футбол, че можеш да направиш всичко, което поискаш, ако реално обичаш футбола, тъй като това е твоята професия. Относно това за Моуриньо ние сме си говорили, тъй като по принцип моето разбиране за футбол е доста по-различно. Той имаше предвид, че тогава бях млад, амбициозен, с по-агресивен характер и от тази гледна точка имаше предвид да ме оприличи на него. Ние все още поддържаме връзка с него, чуваме се често. Голям футболист, голямо име. Може би от този ранг трудно в България отново в бъдеще някой би могъл да попадне.

-Г-н Попов, Вие бяхте асистент на големия Никола Спасов в Черно море, който за съжаление вече не е между нас, в един легендарен период в съвременната история на Черно море - бронзови медали, мачове с ПСВ Айндховен и Щутгарт в европейските клубни турнири, като и в двата случая Черно море можеше да отстрани и двата клуба, финал за купата. Какво си спомняте от работата с него и по какъв начин негови съвети са Ви повлияли също така на треньорските разбирания?

-Бог да го прости бат Кольо, винаги ще съм му благодарен за всичко, което е направил за мен. Реално за първи път ме привлякоха в Черно море като помощник-треньор при Ясен Петров в края на 2006-2007, мисля, че беше първенството в последните си 10 мача. Никола Спасов тогава беше помощник на Ясен Петров. След като Ясен си тръгна в края на първенството, Никола Спасов беше повишен на старши треньор и тогава той ме покани да продължа с него като помощник-треньор. Аз тогава все още бях междувременно и треньор на юношите на старша възраст на Черно море, набор 1989. Първата година ми беше доста трудно да ги съвместявам двете работи, но успяхме да се справим. Той ми подаде ръка, без да ме познава преди това, нито нищо, като напълно нов чужд човек и през всичките години, в които работихме заедно, аз смятам, че винаги съм бил лоялен, коректен към него, винаги съм давал най-доброто от себе си, винаги се стараех да правя абсолютно всичко, което той иска от мен, а и не само. Той беше уникален човек! Мисля, че много рядко може да срещнеш треньор като него - с манталитет на бохем и над нещата. Знаеш, че в съвременния футбол и професионалния футбол има голямо напрежение и в много моменти един отбор могат да зацикли само заради напрежение от страна на треньора. При него това беше невъзможно. Той даваше уникално спокойствие на футболистите, даваше им свобода и затова и всички го обичаха. Така че каквото и да кажа за него, винаги ще е малко. За съжаление това е животът. Надявам се там, където е, да е на по-добро място.

-Един успех, с който вярвам, че винаги ще бъдете запомнен от привържениците на Черно море, е онази победа с 4:1 над един много силен отбор на Левски. Тогава ги отстранихте от турнира за купата. Какво си спомняте от онзи уникален студ на стадион Тича, за който си говорихме и преди началото на разговора? Смятате ли и към този момент, че това е една от най престижните Ви победи в треньорската кариера?

-Специално в Черно море да, тъй като не е тайна, че Левски като дразнител за Черно море на някакъв етап се явява дори по-важен мач, отколкото дербито със Спартак Варна. Тогава Левски беше хегемон, беше много силен отбор. Моят приятел Георги беше треньор. Ние бяхме в момент на преход тогава, беше доста трудно и мисля, че беше последен мач в края на годината. Беше доста студено, лош терен, сняг, имаше голямо напрежение. Тези мачове винаги са съпътствани с много голямо напрежение и естествено, имаше големи очаквания от страна на феновете. Помня, че имаше някои, не знам как да го кажа, дали скандални, дали дискусионни решения тогава на съдиите - първо за червения картон, после там за едно нарушение в атака. Но в края на краищата на самия терен мачът беше доста динамичен, доста агресивен. Спомням си, че те останаха рано с 10 човека за един убийствен фаул на Рабех, ако не се лъжа. Въпреки че теренът беше лош си спомням много добре, че головете, които вкарахме, бяха доста красиви, изработени от комбинации, които бяхме тренирали точно специално за този мач. Като цяло беше доста емоционално, тъй като мисля, че тогава за онова време това беше най-изразителната победа като цифрово изражение. Да вкараш четири гола на Левски и с три гола разлика да ги победиш - това не се случва всеки ден на отбор като Черно море. Левски все пак е „Отбора на народа“, най-популярният отбор в България, такава победа си е голяма радост за феновете. От тази гледна точка мисля, че в Черно море това е един от най-приятните ми спомени като треньор.

-Казахте, че хвърляте по един поглед чисто професионално на българското първенство. Черно море все още теоретично е в борбата за титлата. Вярвате ли, че моряците ще успеят този сезон да свалят Лудогорец от върха и да прекъснат серията му от 12 поредни титли?

-Чисто професионално като начин на игра, като изградена философия, като синхрон между футболистите вече толкова години и изключителната работа на Илиан Илиев смятам, че Черно море заслужава нещо повече тази година. Сега докъде точно ще им стигнат силите трудно може да се предскаже. Аз им пожелавам да могат да се преборят до последно, но знаем много добре българската действителност. Има много фактори извън терена, които на някакъв етап решават фундаменталните неща. Ако бяхме Англия, мога да кажа, че по примера на Лестър всичко е възможно. Но България не е точно така и всички знаят много добре. Но иначе като качество на футбола мисля, че Черно море е единственият отбор, който се доближава до Лудогорец, както и като качество на самата игра и със сигурност заслужава поне да има възможност да бъде оставен да се борят нормално и честно до края, пък вече който е по-добър, той ще победи.

-За финал на нашия разговор, г-н Попов, какво си пожелавате в личен и професионален план до края на календарната година?

-В личен план винаги най-важното е здравето, семейството, приятелите, всички около тебе. В професионален план нещата са по-комплицирани за мен, тъй като ние имаме доста сериозни проблеми тук в клуба. Ние сме малък клуб, не сме от големите отбори, финансово стабилни. Успехите в последните две години, вместо да тласнат клуба нагоре, явно се оказаха прекалено големи успехи за клуб като нашия. Не можахме да надградим нищо като клуб. Доста забавяния има на плащания, на бонуси, още за купите за миналата година и т.н. Не можахме да направим никаква селекция, нямаме футболисти, загубихме четирима от най-добрите. Спечелването на Суперкупата и самият факт, че след първия дял все още се задържаме в топ 4, както завършихме миналото първенство, само аз си знам какво ми коства… Каква къртовска работа, просто невероятно изтощаващо, тъй като нямаме ресурс и нещата са много трудни. Знаеш, че когато един футболист не е платен, не е щастлив, когато не е щастлив, вече не ни дава 100 %. Когато не ни дава 100 %, вече неща като мотивация и тактическа дисциплина остават на заден план и трудно ще се получат нещата за нас до края на сезона. Това е едно от нещата, които ме карат да мисля, че няма да преподпиша договора, който вече ми предложиха, тъй като не виждам нещата да се подобряват, а напротив - да се влошават. Затова смятам, че клубът просто не е готов все още да направи тази решителна крачка, за да минем едно стъпало нагоре и да можем да се борим за нещо по-голямо. Когато виждам, че моите амбиции не се припокриват с реалността, която мога да им предложа, тук е нормално вече да потърся някакво друго решение. Тук тези три месеца до края на първенството през юни ще са изключително трудни за нас. Надявам се да излезем с чест докрая, тъй като тези две години и тези два трофея завинаги ще останат в историята на клуба като най-успешния период, откакто е създаден. В същото време знаеш, че във футбола няма вчера. Никой не се интересува от това какво е било миналата година или по-предната година. Всеки се интересува от настоящето, евентуално бъдещето, обаче то пък зависи от настоящето. Така че трофеите са за музеите. Това, с което те запомнят хората, е последното впечатление и от тази гледна точка за нас предизвикателството е дори още много по-голямо и доста по-трудно, но което зависи от мен и от футболистите ще се опитаме да го направим. Надявам се да успеем да завършим сезона по възможно най-добрия начин, макар че е утопично да мислим за повторение на някакъв успех заради проблемите в клуба. Но в края на краищата това си е част от играта, част от професията, част от предизвикателствата и нещо, което те прави по-силен, тъй като е нов опит, ново предизвикателство, с което трябва да се справяш. И от тази гледна точка ще дам всичко от себе си да завършим по най-добрия начин и вече юни месец, живот и здраве, като свърши сезонът и в зависимост от това какви са опциите ще видим Господ какъв път ни е отредил.

Първата част на интервюто с Велизар Попов четете ТУК.