В края на лагера на ЦСКА в Турция, старши треньорът на отбора Милен Радуканов направи своя обзор на ситуацията в тима.

-Били сте като играч и като помощник на лагер – как е вече като старши треньор?

-Разликата е в поемането на отговорност. Като играч мислиш само за себе си, за това което ти се поставя като задача. Като треньор вече мислиш и вземаш решения за един цял щаб от 40 човека. По-трудно е, но мисля, че като за първи лагер за мен, всичко минава нормално.

-Преходът става ли по-труден от това, че помощник треньорът ти доскоро риташе, или поради тази причина го улеснява?

-Няма как да не е по-трудно. Липсва ни опит. Не сме организирали досега лагер, но мисля, че сме направили необходимото, за да бъде той на нивото, което марката „ЦСКА” го изисква. Моят екип – аз, Светльо, Петко и Иван сме безкрайно амбицирани.

-Всъщност защо избра точно Светльо Петров за твоя дясна ръка – май дори не сте се засичали в един отбор?

-Напротив, засекохме се, макар и за съвсем кратко в Локомотив Сф. Много му вярвам, мисля, че от него в бъдеще ще излезе чудесен специалист. Много е надъхан за работа, много точно момче. Радвам се, че именно той ми е зад гърба.

-Ако не беше толкова млад щаба на ЦСКА, щяхме ли да видим всички тези нововъведения: спининг, криви топки, йога, компютърни анализи?

-Правилно си забелязал. Ако не бяхме толкова млади, може би в ЦСКА още нямаше да са дошли тези нововъведения. Точно това е думата – това са нови неща, които отдавна трябваше да са навлязли в употреба у нас, а конкретно и в ЦСКА. Сега наваксваме, дано и играчите свикнат бързо с тях.

-Преди една година бе тук в Турция с Йоан Андоне, след време ще казваш ли: „Той ми даде тласък, от него научих „А” и „Б” в професията?

-Може и така да се каже. Много научих от него, не само от работата в тренировките, на терена, а също така и в разговорите които водехме помежду си. Той е голямо, опитно име, стараех се да попивам всичко от него.

-Андоне имаше един стил, Дочев – друг, кога един млад и чисто нов треньор като теб, започва да изгражда своя собствен стил?

-Рано е за мен да имам още стил. Засега имам виждания, разбирания за играта, на за стил има време. Опитвам се да следвам съвременните, модерни тенденции в професията. Всеки треньор провежда по различен начин тренировките, води мачовете. Аз се уча в движение, тъй като всичко се разви много бързо за мен.

-Имаш период със „синята фанелка” – нали знаеш, че при първите негативни резултати този факт ще ти бъде припомнен – готов ли си за това?

-Аз се гордея от кариерата си като играч. Играл съм в двата най-добри отбора в България, спечелих и с двата купата. Няма от какво да се срамувам.

-Ако хипотетично Андоне бе „акостирал” на Герена, представяш ли си цялата минала година именно там?

-Само хипотетично. Наистина никога човек не може да бъде сигурен как ще се развие живота му, кариерата му.

-Често подмяташ, че ти се налага да бъдеш и психолог. Какъв е основният проблем на играчите ти в тази област?

-Основният проблем на точно тези играчи на ЦСКА в момента е, че не са имали големи успехи все още. По-голямата част от тях не са ставали шампиони, не са печелили купи. И от това нямат нужното за ЦСКА самочувствие. От мен се иска да ги накарам да повярват в себе си, да повярват, че са добри играчи, че могат да печелят мачове, да печелят първенства и цели битки.

-Това, че опитваш да бъдеш приятел с играчите не е ли нож с две остриета? Не се ли страхуваш да ти се качат на главата?

-Приятел съм с тях когато трябва. На работа, на тренировки, по време на мачовете всеки трябва да изпълнява указанията. Трябва да се спазва дистанцията. Така, че мисля успея на този етап да не смесвам приятелството с работата.

-Фъргюсън метна бутонка по главата на Бекъм, Ван Гаал изгони Стоичков от Барса, Далглиш наказа Торес да тренира извън отбора, ти би ли предприел нещо подобно ако се наложи?

-Засега не ми се е налагало. Надявам се, ако дойде такъв момент да мога да избера правилното решение. Но е нелепо да се сравнявам с тези светила, които изброи. Те са големи фигури, те могат да си позволят действия и решения от най-краен характер, дори и спрямо големите звезди в отбора. Знам, че винаги идва момент когато има сблъсък на два коренно различни характера, трябва да уцелиш точната реакция.

-Като заговорихме за големите имена, кой е твоят кумир в треньорството – в роден и в световен мащаб?

-Стараел съм се да взимам по нещо от всеки наставник с когото съм работил, но принципно съм привърженик на немския стил във футбола. Първите ми по-ярки впечатления от тактика дойдоха през 1990 година, от световното първенство в Италия и от работата на Франц Бекенбауер.

-В момента в „А” работи само един треньор – Велев, който е бил шампион. Как би коментирал това?

-Явно е дошло време за смяна на поколенията.

-За или против чуждестранните наставници в родния футбол си?

- „За” младите треньори съм. Естествено, ако един млад треньор започне да жъне успехи и той остане по-дълго време, нещо което е химера за България, това е добре. Но трябва да се залага на младите треньори. Времето го изисква.

-Пролетният дял е нещо като втори начало за теб, в края на есенния стартира с мачове срещу Миньор и Берое, сега обаче са гостуванията на Левски и Черноморец, вярваш ли, че ще се справиш?

-Както казва големият Моуриньо: „Когато те е страх, почти винаги губиш мача”. Така, че за вяра – имам вяра, че ще успея. Вярвам както в себе си, така и в играчите с които работя. Те ще бъдат подготвени, ще се раздадем за ЦСКА.

-Нормално ли е съдбата на един треньор да зависи в голяма степен от изхода на „вечното дерби”?

-Разбира се, че не е нормално. Не трябва да бъде така.

-ЦСКА имаше 7-8 треньора миналата година, готов ли си да сложиш точка на това?

-Каквото зависи от мен – ще направя за да се стопира тази практика. Радвам се, че работя с млади хора и в щаба ми и в отбора. 13-14 момчета са на възраст 21-22 години, включително част от чужденците като Шеридън, Нелсън.

-Какви са ти идеита за допълнително развитие извън ЦСКА – стажове, курсове?

-Имаше дори идея през зимата да отида на стаж в чужбина, но нямаше свободен промеждутък това да се случи. Със сигурност при първа възможност ще го сторя. Чакам и прословутата дата за вземане на Пролиценз, за да мога изцяло да се посветя и съсредоточа в професията си. И дано по-дълго това бъде с ЦСКА!