Бившият капитан на Спартак Варна Ангел Грънчов говори откровено за раздялата си със „соколите“ в предаването „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT. 34-годишният защитник, носил още екипите на ЦСКА, Локомотив Пловдив, Славия, Нефтохимик Бургас, Миньор Перник, Септември София и Фратрия, отхвърли обвиненията към себе си и призна, че е огорчен от начина, по който приключи престоят му в клуба.

Раздялата дойде след загубата с 1:6 от ЦСКА 1948 и последвалите решения на ръководството. На 3 ноември Спартак обяви, че отстранява Грънчов и нападателя Цветелин Чунчуков от първия отбор до края на есенния полусезон или до последващо решение, като посочи нарушения на вътрешния правилник. В същата позиция клубът съобщи за треньорска промяна и финансови санкции заради представянето срещу „червените“. На 9 ноември бе обявено, че договорите на двамата футболисти са прекратени по взаимно съгласие.

Грънчов започна с разказ за разговора, в който е разбрал, че повече няма да бъде част от плановете на Спартак.

„В един момент, преди седмица или колкото време вече беше, се оказах ненужен и ми беше казано, че трябва да си тръгна. Имаше много обяснения от тяхна страна, както и обвинения. Всяко едно от тях - напълно безпочвено, напълно некоректно. Но както им обясних и на тях, щом виждат в мен проблем, казвал съм им го преди, аз нямам проблем да си тръгна.“

Защитникът потвърди, че договорът му със „соколите“ вече е прекратен.

„Да, разбрахме се по взаимно съгласие и вече не съм част от Спартак Варна.“

Грънчов разкри, че вече има интерес към него, но все още не е избрал къде да продължи кариерата си.

„Сега ще видим. Имам вече няколко обаждания от други клубове, запитвания от чужбина, където нещата се случват малко по-бавно и по-трудно. Едва ли ще се насоча натам, но може би в най-близко бъдеще ще взема някакво решение.“

Бившият капитан обясни защо в прощалното си послание е определил своите 100 мача за Спартак като „капчица в огромното море“ от историята на клуба.

„Може би точно както съм го казал - през Спартак Варна са минали много велики футболисти, много хора, които са оставили следа. Сто мача в клуб от ранга на Спартак Варна наистина са капчица в морето.“

Като най-тъжен спомен от престоя си Грънчов посочи разделението сред привържениците.

„Може би най-тъжният спомен, свързан със Спартак Варна, не е това, че си тръгвам, макар и по този грозен начин. По-скоро е невъзможността през всичките тези години, в които бях тук, да видя едно обединение сред феновете. Постоянно имаше разделение, постоянно имаше някакви интриги и скандали. Това е може би най-тъжното нещо, което изпитвах и все още изпитвам като фен на Спартак Варна. През всичките тези години имаше голяма група от тях, които бяха верни, без значение от предпочитанията си и дали са съгласни с нещо, или не. Но малко или много се наблюдаваше и това разединение през годините.“

Сред най-хубавите моменти той нареди титлата във втория ни ешелон, спасението в елита и победата с 3:0 в дербито срещу Черно море на „Тича“.

„Много са хубавите моменти. Не бих могъл да кажа, че има един или два. Станахме шампиони във Втора лига, след това записахме добри резултати, тръгнахме добре. Станаха проблеми, които родиха както лоши, така и много хубави моменти и хубави мачове. Миналата година успяхме да спасим отбора в изключително тежка ситуация. И може би за капак на всичко победихме в дербито с 3:0 - нещо, което не се беше случвало от много отдавна, камо ли на техния стадион. Може би това е последното хубаво нещо, което успяхме да сътворим.“

Грънчов обясни думите си, че никога не би предал Спартак, като подчерта, че е помагал на клуба и с лични средства.

„Да предам Спартак Варна по какъвто и да било начин? Бил съм тук в може би най-трудните моменти през последните години. Борил съм се за много неща, които хората дори не знаят, свързани с клуба и с развитието му. Визирам и елементарни неща в условията, в начина, по който са се случвали редица събития, в организацията и така нататък. Никога не съм поставял себе си над клуба. Напротив, винаги съм поставял клуба на първо място и съм правил всичко възможно, дори с лични средства, да помагам с каквото мога и колкото мога.“

При равносметката за работата си с различни треньори защитникът отдели специално внимание на Гьоко Хаджиевски.

„С много треньори бих казал, не с няколко, ако изключим миналия сезон, който премина изцяло под ръководството на Гьоко Хаджиевски. Каквото и да кажа, ще бъде малко. Когато дойдох под негово ръководство, още в началото казах, че той е една футболна енциклопедия. Изключително опитен, има свой стил, свой метод, свои виждания. По никакъв начин те не могат да бъдат променени. От първия до последния ден до голяма степен остана себе си. Той е човек, който помогна много на много хора в клуба, най-вече на много футболисти - и млади, и по-стари.“

Според Грънчов честите треньорски смени пречат на отбора да разгърне възможностите си.

„Със сигурност влияят на представянето. Няма как постоянната смяна на треньори да не влияе негативно на представянето. Да, в България, и не само, много често смяната на треньора дава един импулс в началото, но след това нишката се къса. Мисля, че от началото на сезона това е четвъртият треньор (б.р. - Даниел Моралес), който води Спартак Варна. Горе-долу по тридесет и няколко дни на треньор средно. Трудно е да се адаптираш, трудно е да го приемеш и да го превъзмогнеш. До някаква степен мисля, че отборът се справя, но съм сигурен, че ако се работи в по-спокойна обстановка с един човек, който има точна и ясна визия как трябва да се случват нещата, резултатите ще са и щяха да бъдат по-добри.“

Защитникът призна, че съжалява за раздялата непосредствено преди следващото варненско дерби.

„Разбира се. Казвал съм го на много хора - когато идвах в Спартак Варна, въпреки че беше в Б група, първата ми мисъл, освен целта да влезем в Първа лига, в която никога не съм се съмнявал тогава, беше, че ще играем дерби и че то трябва да бъде спечелено. Много, много години това не се беше случвало поради една или друга причина. Две години подред не успявахме, но накрая постигнахме този категоричен успех. С нетърпение чаках точно следващото дерби, защото смятам, че ще бъде една идея по-различно от тези през последните години.“

Грънчов очаква оспорван сезон и смята, че силите между голяма част от отборите в първенството са изравнени.

„Смятам, че последните сезони са интересни, включително и този - със сериозна битка в челото. Тази година първите три-четири отбора са, не бих казал на едно ниво, но много близки един до друг. Може би и самото класиране го показва. След това има два отбора – Ботев Пловдив и Арда Кърджали, които са с едни гърди напред пред останалите. Мисля, че от шесто-седмо място до дъното на таблицата силите са изключително изравнени. Моментното състояние на отборите променя класирането буквално за два мача - както си последен, след малко се изкачваш нагоре, и обратното. Със сигурност ще бъде интересно и оспорвано до края. Поне така мисля аз.“

На раздяла бившият капитан призова привържениците да се обединят зад емблемата на Спартак.

„Да се обединят, да бъдат заедно и веднъж завинаги да застанат зад емблемата. Не зад президента, не зад треньора, не зад даден футболист. Да застанат зад емблемата, защото в крайна сметка всички са преходни в един клуб - от най-ниско стоящия до най-високо стоящия. Но емблемата и клубът остават и ще останат много, много години напред във времето. Това е моят апел към тях - просто да подкрепят клуба и емблемата, а не кой го управлява, кой е треньор, кой е футболист и така нататък.“

Грънчов не скри огорчението си от ръководството, но заяви, че не таи лоши чувства и пожела успех на хората, които управляват клуба.

„Няма какво да кажа на ръководството на Спартак. Няма как да не споделя, че съм огорчен от отношението и от начина, по който се случиха тези неща. Човек се съди по действията, не по думите. Дори в някакъв момент да признаят грешката си, да признаят, че не са постъпили коректно, за мен няма значение. Не изпитвам и не тая лоши чувства, не съм злопаметен човек. Предпочитам да бъда позитивно настроен и да не позволявам на нещо негативно да влияе върху моите емоции спрямо клуба. Смятам, че в такива моменти човек трябва да бъде смирен. Може би те го приемат като примирение, не знам. Аз просто искам да бъда смирен. Мога да им пожелая успех, защото все пак сега те ръководят Спартак Варна и в техните ръце е съдбата на клуба.“

В края на разговора защитникът разкри, че обмисля треньорска кариера и работа с деца, но първо иска да завърши образованието си и да продължи да се учи.

„По принцип тази мисъл винаги ми се е въртяла в главата. Записах Националната спортна академия преди пет години. Завърших семестриално. Поради ангажиментите си, най-вече тук във Варна през последните три години и половина, ми беше доста трудно да присъствам на много от изпитните сесии. Просто трябва да намеря време да отида, за да мога да се дипломирам и да съм вече лицензиран треньор по футбол. Замислям се. Обичам да работя с деца, обичам да помагам на деца и на по-млади хора от мен. Минал съм по доста трънливи пътеки и със сигурност има какво да им кажа, с какво да им помогна и на какво да ги науча. Разбира се, за това аз самият трябва да уча много. Разграничавам се от много от треньорите, особено в детско-юношеския футбол у нас, които са прави за всичко, знаят всичко и могат всичко. Смятам, че един ден може би ще се занимавам с деца, имам такова желание, но дотогава трябва доста корички да изям, за да мога да бъда наистина полезен.“

Добави ни в предпочитани източници в Google