Официалната биография на най-популярния българин по света Христо Стоичков излиза на пазара на 25 октомври /четвъртък/ в 1 200 търговски точки в страната. Освен в книжарниците в страната книгата ще се разпространява в моловете и на специални щандове в хипермаркетите. В 400 страници Кавалерът на „Златната топка“ разказва без маска и грим целия си живот като във всяка глава има случки, които стават известни за първи път. Това не е една захаросана история, за Христо Стоичков, а отровен разказ за битките му в живота, страданията, грешките, гафовете.  А всичко това е преразказано от спортния журналист Владимир Памуков, с когото Камата е съавтор на книгата, която издава „Софтпрес“.

Официалното представяне на „Христо Стоичков – Историята“ книгата ще бъде в хотел „Маринела“ на 5 ноември /понеделник/ . Единственият българин сред 100-те най-велики във футбола ще се появи специално в този ден за тържеството с участие на известни личности от различни области и свои приятели. 

В следващите дни в Gong.bg може да прочетете избрани откъси от книгата. Предлагаме ви откъс от книгата, в който Стоичков разказва за срещите си с Тодор Живков и за лошото първо впечатление, което оставя в него бъдещият тогава премиер на България Бойко Борисов:

Малко преди да настъпи 1990 година, „Барселона“ и ЦСКА парафираха споразумение за условията по трансфера. 

Официалното подписване трябваше да се случи пет месеца по-късно – на 2 юни вечерта в София след последния мач за сезона – срещу „Славия“. 

Колкото до другаря Живков и онази мълва за неговото „Ха-ха-ха, давайте го това момче!“, разбрах, че това не е вярно лично от него. Три-четири пъти се срещах с бившия Първи. 

Подарих му фланелка на „Барса“ с моя номер 8, топка и други сувенири на клуба. Много му се кефех на стареца. Не се правеше на голям запалянко, но пък и футболът не му беше тъмна Индия. 

А при нашите срещи тогава го охраняваше не кой да е, а Бойко Борисов – човекът, който след време го наследи на кормилото на държавата. За бъдещия премиер обаче фланелка нямаше. Още не му бе изгряла звездата, не беше се издигнал. Освен всичко той имаше неблагоразумието да заяви пред мен и Бай Тошо, че е от „Левски“ и „Реал“ (Мадрид). Каква двойна грешка само! 

Но... на когото не му върви във футбола, му връзва на други места. В политиката например. Неслучайно, освен като страната на иконите, България вече е и страната на чудесата. И то не само заради сензацията, която направихме във футбола в Щатите през лятото на 1994 година.

Още откъси от книгата:

Христо Стоичков за голямата и единствена любов Марияна

От първо лице: Как се стига до трансфера на Стоичков в Барселона