Помощник треньорът на турския Фатих Карагюмрюк Александър Гицов даде специално интервю за Gong.bg. В първата му част той говори за новата си работа и турското първенство. Във втората той засегна актуални теми в български футбол - ЦСКА, Левски и изграждането на млади футболисти. 

Беше част от ЦСКА, когато треньор беше Нестор Ел Маестро. Продължаваш ли да следиш българския футбол?

-Разбира се. Ако имам възможност, гледам по 1-2 мача на уикенд. Доколкото имам възможност следя мачовете и отделните отбори.

Какво ти е мнението за това, което сега се случва в ЦСКА? Сериозни инвестиции, нов стадион, но резултатите не са тези, които се очаква да бъдат.

- Убеден съм, че резултатите ще дойдат рано или късно, защото говорим за организация на много високо ниво и много подобрения в сравнение с времето, в което аз бях в клуба. През последните години са се направили много нови неща и клубът максимално се е приближил като организация и начин на работа до европейското ниво, което гоним от толкова много години.

Аз заминах за Австрия през 2008 година да уча и тогава започна проектът на "Ред Бул". Техният проект ми напомня на това, което сега се случва в ЦСКА. Каквото и да си говорим, един клуб не е игра на Football Manager, в която ти пробваш една група от играчи и нещата се случват. Много често нещата се получават на принципа на проба и грешка. Това е естествен процес, който няма как да прескочиш. Смятам, че ЦСКА малко или много го извървя този процес и си мисля, че през следващите години успехите ще бъдат много повече и въз основа на създадената организация ще много много по-дълготрайни и стабилни.

През този сезон Левски се очертава като основен фаворит за титлата. Могат ли те да нарушат хегемонията на Лудогорец и би ли било това здравословно за българския футбол?

- Здравословно във всяко едно отношение. Виждаме и на други места лиги, които имаха подобен тип доминант като Швейцария и Гърция в последните години започнаха да печелят и други клубове, като това спомогна за развитието на тези клубове и за развитието на лигата като цяло. За мен по-голямата конкуренция и възможността повече клубове да са на сравнително близко ниво като спортни възможности, ще повлияе добре и на лигата. Смятам, че подобно разнообразие би било ползотворно за развитието на нашата лига като цяло.

Левски през есента успяха да бъдат най-стабилния отбор като развитие. Нямаха амплитуди в тяхната спортна форма, задържаха я и тази константност им помогна да стигнат до резултатите, от които имат нужда, за да са там, където са. Ако успеят да задържат това ниво и тази стабилност и дори в тежки моменти, предполагам ще има такива, смятам, че преднината им вече е доста голяма и ще бъде трудно на другите отбори да ги задминат в класирането.

Голяма част от българските клубове като че ли ги е страх да залагат на млади футболисти. Споделяш ли подобно мнение и като цяло какво мислиш за развитието на юноши у нас? Дори вие във Фатих Карагюмрюк, въпреки че се борите за оцеляване, залагате на млади играчи като Баръш Калайджъ, а сега привлякохте двама млади африканци.

-Аз имам терия за себе си, без да имам наблюдение върху детско-юношеските школи. Няма как сега да кажа дали има някакъв проблем и какъв е той, тъй като за 8 месеца в ЦСКА не мога да дам крайна оценка за начин и ниво на работа. Нашият проблем откъм развитие на юноши се корени в нещо, на което ние много малко обръщаме внимание, а в Западна Европа и държава като Австрия е на много високо ниво. Това е физическото възпитание в училищата. В Австрия цялото това развитие на двигателен апарат, на тялото на един атлет в тези юношески години се случва в часовете по физическо. Ние много често се опитваме в тренировките по футбол да компенсираме това, което детето не получава като обучение и като развитие в часовете по физическо възпитание в училище.Така губим много важен момент в неговото развитие като футболист. Аз смятам, че за да се подобрят нещата, ние трябва да започнем да си задаваме въпросите за развитие на децата и атлетите в ранна детска възраст още от момента, в който те отидат в училище и времето, което те прекарват там как да го използваме оптимално. След това вече да минем към следващия момент, който е тренировъчен процес в клубовете. Смятам, че през последните години се направиха някои позитивни промени в нивото на школите и обучението там. Футболният съюз се опитва да контролира част от тези неща. Това смятам, че е положително и се надявам на положително развитие през следващите години. Виждам, че и юношеските набори започват да постигат по-положителни резултати. Смятам, че тази вълна, която ще дойде от по-ниските възрастови групи ще спомогне да се вдигне нивото и да има повече млади футболисти във водещите клубове. Има и чисто емоционална страна на нещата, а именно, че искаме прекалено бързо да се получават резултатите в клубовете, а това пречи на младите играчи да получават шансове. Един млад футболист не може да бъде константен и стабилен в своето представяне. Той лъкатуши в първите си месеци, в които бъде наложен.

За сравнението с Турция не може да се каже какво правят те правилно, защото говорим за голяма държава с огромен брой население и много повече възможност за избор в това да се търсят таланти. Те профитират през последните години от това, че имат много футболисти, които са израснали в чужбина и са част от академии в чужбина и в по-късна възраст се връщат да играят в Турция. Футболистът, който ти спомена - Баръш Калайджъ, е израснал в академията на Унион Берлин. Има много неща, които да повлияят. Ако говорим за нас, то трябва да си задаваме въпроса какво може да променим от най-ранна възраст в цялостното развитие на децата като атлети, а не само в тренировките по футбол в клубовете.

Налагането на млади футболисти би ли повишило нивото на българското първенство, защото, поне според мен, към момента много малко български играчи биха се представяли на ниво в Суперлигата на Турция?

- Със сигурност би създало повече условия и повече възможности. Ако има по-голям брой футболисти, някой от тях може да успее да се наложи на по-високо ниво в друга държава или друго първенство като турското. Сега видяхме и Росен Божинов, който отива да играе в Серия А. Това смятам, че е голям успех. Това е футболист, който ми направи впечатление, още докато бях в ЦСКА, защото сме играли срещу ЦСКА 1948 и той беше в техния състав. Даването на шанс на такъв тип футболисти, налагането им, ако бъде факт в повече клубове и ако броят на футболистите е по-голям, възможността някои от тях да се наложат в клубове в Европа би бил по-голям.

Имало ли е възможност да започнеш работа в някой друг български клуб, след като напусна ЦСКА?

- Имало е разговори, до конкретна оферта или предложение не се е стигнало по една или друга причина. За мен вратата и възможността, от моя гледна точка, винаги остава отворена. Аз смятам, че има и други колеги, които през годините са успели да натрупат знания в чужбина. Смятам, че по-голяма част от нас в даден момент под някаква форма са активни в българския футбол, това би спомогнало и за по-доброто развитие на футбола ни.

Личните ти цели какви са? 

- Личните ми цели са да уча възможно най-много от хората, с които работя. Да взема най-много за себе си от Александър Станоевич, с който работя в момента. Да продължа да се развивам и да продължа да имам възможността да работя в различни държави, да взимам от различни футболни култури и да трупам опит от тях. Имах възможността през годините в Австрия да работя като старши треньор. Това обаче не е нещо, за което в момента бързам или ми е приоритет. То зависи от много други неща и от това да намериш правилната среда за себе си. Като цяло целта ми е да продължа да уча, да се развивам и да трупам опит и възможност да работя в различни футболни култури. Това е нещо, което ми е цел.