Голдън Стейт Уориърс спечелиха титлата в NBA преди седмица и след като бе изговорено почти всичко по темата е интересно да погледнем по-задълбочено върху някои аспекти от играта на шампионите. 

Трудно може да се погледне върху всичко, но е любопитно да откроим някои конкретни събития, тъй като Уориърс бяха забележителни в почти всяко едно отношение, а решенията и най-вече изпълненията на различните аспекти от играта на Кавс останаха неоснователни и неефективни.
 
Феноменалната форма, в която се намираха Кевин Дюрант и Стеф Къри, беше в основата на успеха. Първият направи стратосферична кампания в плейофите, а голямата разлика от миналата година дойде и от много по-силната игра на втория. 29-годишният плеймейкър записа първия си трипъл-дабъл в кариерата в плейофите, след като наниза 32 т., 11 ас. и 10 борби във втория мач. Той имаше и 8 предавания на притежанието на топката, но беше много бърз и много свеж в сравнение с миналогодишните си изяви.
 
СТЕФ КЪРИ - Във финалите през 2015-та Къри беше много опасен, когато контролираше топката вътре в арката. След седем или повече дрибъла той имаше успеваемост от 55% в стрелбата. Този показател спадна на 35 през миналия сезон обаче, а през 2017-та, гардът се възвърна към най-добрите си показатели, като процентът накрая бе над 50.
 
Нещо друго, което се промени в играта му спрямо миналогодишните финали, бяха асистенциите - имаше по 13.5 потенциални асистенции на мач, докато преди година беше с 8,4.
 
Стрелбата от фаула също бе по-добра - имаше нетрадиционните 14 възможности във втория мач и овладя 10 борби. Това бе една от причините защо Уориърс маршируваха към успех след 4-1 победи.
 
КЕВИН ДЮРАНТ - Дюрант е един от играчите, които по всяко едно време могат да вкарат кош. Той има невероятната възможност да вкарва много трудни стрелби, когато защитата е концентрирана срещу него и то особено в ключовите моменти. Така се случи и във финалите. Създаваше нападения буквално от нищото. При престоя си в ОКС, Дюрант по принцип трябваше да прави трудни стрелби и да ги превръща в добри. В Голдън Стейт обаче получаваше повече чисти възможности и това му помогна.
 
Значението на Дюрант в ОКС и присъствието на Къри бяха основополагащи за успеха. При стрелби в трафик Къри беше 4 от 11 в първия мач и 2 от 7 във втория, но когато Дюрант е в отбора ти, не е трудно отговорността в последните четири минути от мача да падне върху другото MVP в състава. Уориърс можеха да вкарват във всяка една ситуация. Спомнете си и третия мач, в който Кавс изглеждаше, че са близо, докато Дюрант не реши мача с две докосвания до топката в последните 90 сек.
 
ОТБОРЪТ - Стийв Кър създаде цялата атмосфера, цялата система, в Голдън Стейт, а след това играчите поеха контрол. Играчите спечелиха 73 мача миналия сезон, независимо от това дали Кър беше начело или Люк Уолтън. Играчите имаха само една загуба в плейофите тази година, независимо дали Кър или Майк Браун са до пейката. Кър зададе динамиката на този тим, а звездите му се отплатиха.
 
Майк Браун премина през Кливлънд и Лос Анджелис и винаги бе прочут като един от треньорите, които наблягат на играта в защита. Именно играта в задно поле на Уориърс през тази година бе особено впечатляваща, като заслугите са на Браун.
 
Уориърс е отбор, чието нападение бе конструирано около това да разрушава опонентите, когато има повече пространство по терена. След пропусната стрелба, след предадено притежание на топката и т.н. - Къри, Дюрант, Грийн, Игуоадала, Ливигстън и Томсън изключително бързо движеха топката и затова и се заговори за евентуална умора у Ървинг и Джеймс, тъй като само те нямаше как да ги преследват.
 
В мачовете във финалната серия и двата отбора имаха по над 100 притежания на топката, а това облагодетелстваше бързия стил на игра на Голдън Стейт. Големите звезди на тима в различни моменти имаха ролята на играча, който дриблира топката, или на този, който стреля, или на този, който пробива, или на този, който въвлича заслона - защитата на Кавалиърс не беше толкова силна, за да отговори на това убийствено темпо.
 
КАВАЛИЪРС - Кавс имаха богат състав, но нямаха класически топ-защитник по периметъра. Иман Шъмпърт и Джей Ар Смит бяха надиграни и това от своя страна направи задачата на ЛеБрон още по-изискваща от обичайното. Затова и много заговориха за натрупваща се умора. Нападението на Кливлънд можеше и да има добри моменти, но в защита Голдън Стейт не можеха да бъдат овладяни.
 
Кливлънд имаха по-добра стрелба от далечно разстояние през редовния сезон, отколкото във финалите и това също уби ритъма им.
 
Играта в изолация беше огромна част от нападението на Кавс. Те не спряха така да конструират заслоните, че да намерят по-леки съперници за Ървинг и Джеймс, но двамата се оказаха крайно недостатъчни срещу твърде силния отбор на Голдън Стейт.
 
Новото в този компонент от играта бе да се намери най-слабият защитник на противника - неговият играч да се извика на заслон, а той да се постави на най-добрия притежател на топката. Уориръс правиха това забележително с Кайл Корвър и Кевин Лов, а Кавалиърс го правеха със Заза Пачулия, Джавел МакГий, Стеф Къри и Иън Кларк, но неуспешно. Особеното тук бе, че Кливлънд се опитаха да се прицелят в двама играчи едновременно - Къри и който и да е от центровете, като по този начин да се дадат повече опции за Ървинг и Джеймс. Пачулия показа, че е солиден защитник, но не можеше да се справя и с двамата. Така се отваряха много възможности за Тристън Томпсън. И от там дойдоха проблемите. Просто защото Томпсън не отговори на този стил на игра и не показа нивото, което се изисква. Затова се стигна до стратосферичната статистика на Леброн и Кайри, но само двама просто не са достатъчни. Имаше цел, имаше и идея в нападенията на Кавс, но нямаше достатъчно реализатори. За това бе виновен и Джей Ар Смит, тъй като той бе много под нивото си.
 
Уориърс записаха невероятен успех с новата си много силна селекция и изключителния стил, който демонстрираха както в нападение, така и в защита. Задачата на техните опоненти догодина ще бъде много трудна.