Два дни преди старта на Европейското първенство по баскетбол за мъже за 2015-а е време да отбележим извъртялата се пълна година без мачове на българския национален отбор. Даже повече от година, защото последният домакински двубой на България на национално ниво бе на 24-и август 2014-а. Тогава мъжкият ни тим падна от Черна гора, за да запише петата си загуба от пет мача и три дни след това да приключи евроквалификациите с победа без значение над Израел.

Година по-късно поредното изминало първенство остава най-вече в статистиките, а за националния отбор се сещат малцина. И нормално. Защото, ако не беше трансферът на българина Александър Везенков от Арис в Барселона, почти нямаше да има съществена позитивна причина да се заговори за баскетбол през лятото.

И така стигаме до Везенков. Единственият достатъчно обнадеждаващ нюанс на родния баскетбол напоследък. Същият този Александър Везенков, за когото бърз поглед назад във времето подсеща, че едва навършил 19 години през август 2014-а бе основен реализатор на националния ни отбор във въпросните два мача отбелязани в началото. Сигурно сега това звучи логично на мнозина. И по-точно – още тогава бе логично.

Вече 20-годишен, Везенков само за няколко дни предизвика повече положителни разговори, статии и коментари, колкото не е имало в баскетбола от месеци. Същият Александър Везенков, чиято националност с гордост посочваме, когато други поводи за гордост трудно се намират... Везенков, който говори с такова отношение и желание за националния отбор, че успява да запали малката искра надежда, че отлепване от дъното е възможно.

И в тази ситуация, ръководството на родната федерация изглежда доста леко се примирява, както с нулевата година за мъжкия национален отбор, така и с все по-избледняващия имидж на българския баскетбол. Планове се правят, вярно. Планове, които обаче свикнахме да остават точно такива... просто планове. А след раздялата с бившия държавен селекционер Георги Младенов, за негов наследник и дума не се обелва. Така де, то национален отбор няма, така че защо ни е национален треньор...

НБЛ

източник: LAP.bg

Само че, светлият лъч Александър Везенков вече е в Барселона и тепърва ще се справя с трудната задача да се докаже в испанския гранд. А тук в България предстои поредното тегаво сформиране на мъжко и женско елитно първенство и пак - пускане по течението.

През това време все по-малко хора намират повод да посетят баскетболен мач, че и да повторят, и все по-малко спонсори въобще намират причина да вложат ресурси в баскетбола. Факти, които от години просто се отбелязват и коментират, без да се вземат реални мерки.

И дори огромното личното постижение на един талантлив играч не може да осветли мътната реалност. За съжаление. Защото, докато отговорните фигури не се събудят и започнат да действат активно, вместо само да правят планове, в България ще продължим да гледаме отдалеч поредното Европейско първенство.