Перифразирайки знаменитата реплика на кралица Мария Антоанета, може и да налучкаме вярната формула за женския ни национален тим по баскетбол.

Така де – като няма резултати, ще отразяваме разправии! Но е факт, че години наред за женски баскетбол у нас се говори не толкова по време на поредните неуспешни евроквалификации, отколкото при последвалия избор на нов селекционер или на първия сбор на старта на подготовката, когато се констатират най-вече... липсващите. По една или друга причина.

Жалко. Ама след 17 години извън финалистите на първенство на Стария континент, а до еврошампионата през 2011-та ще станат 18, явно пътят надолу понякога се оказва безкрайно стръмен. И България познава всяко стъпало от него. Въпросът е дали може да намери посоката нагоре...

Испанецът Хосе Мария Бусета на свой ред получи задачата да ръководи женския представителен тим на страната ни в предстоящите евроквалификации. И по негови думи работи върху един отбор за бъдещето. До тук добре. То и без това от славното миналото са останали само далечни спомени, за бъдещето никой не може да бъде спокоен, а настоящето...

Настоящето е бурно и банално.

Съставът на Бусета е меко казано интересен и предизвика логична полемика. Най-вече заради отсъствието на доказани състезателки, особено няколко, които се представиха на добро ниво в плейофите на вътрешното ни първенство. Испанският селекционер обаче се ползва с пълното доверие на федерацията и засега се обляга на широкия й гръб. Просто някак е подтискащ факта, че логичната цел – класиране на Евро 2011-та излиза повече от устите на самите състезателки, отколкото на самия треньор. Той явно се цели доста по-нависоко – даже споменава Олимпиадата в Бразилия през 2016-та...

Именно затова отговорността е колкото на старши треньора Хосе Мария Бусета, толкова и на ръководството на същата тази федерация. То направи своя избор и ще трябва да посрещне последствията. Защото в последно време се нагледахме на различен критерии при оценяването на свършената работа от различните селекционери. Всъщност някои поискаха отчет за постигнатото и резултатите...

Хубаво, ама дано да е за всички, а не според моментните интереси на засегнатите. И нека не бъркаме женския и мъжкия баскетбол! Би било доста посредствено. Най-малкото, за същия период от време, от 1993-та година насам, българският държавен тим- мъже се класира за две Европейски първенства – през 2005-та и 2009-та.

Но да си дойдем на думата за дамския ни състав. За повиканите, за отказалите и пренебрегнатите.

Обидно, да, но отказали да играят за националния отбор на България - жени през годините имаше много и нечии имена се повтарят... Това вече може да тежи единствено на личната съвест на всяка състезателка. Само, че историята няма как да бъде забравена и тя сочи, че отдавна мотивацията и желанието на някои родни баскетболистки да носят националния екип, не е на нужното високо ниво.

Бусета твърди, че вика млади, амбициозни състезателки, които без колебание са се отзовали на неговата покана. Твърди, че има такива, които са добри за клубовете си, но не и за националния и затова не са в списъка. Твърди, че има такива, които не са били достатъчно мотивирани, което може и да е вярно поне отчасти... Твърди, че не си прави експеримент с женския състав на страната ни.

Но дано негативните прогнози не се сбъднат, тъй като по-надолу от сегашното ни положение би било простичко казано - срамно...

И дано все пак настоящият рискован ход в женския ни баскетболен тим да даде някакъв положителен резултат, защото алтернативата е мрачна – г-н Бусета ще си замине за Мадрид, а ние ще си тънем в блатото.