И пак, и пак, и пак не минахме групата си на Европейско първенство. Неприятно, но факт. Последните години женският ни волейбол цикли. 

Талант има, качества има, но отборна сработка и резултати на голям форум – не.

Женският ни национален отбор по волейбол се готви при перфектни условия за Евро 2015, но отиде в Ротердам и бързо потъна в река Маас. 

И там някъде на дъното край най-голямото пристанище в Европа си остана целта за пробив във финалната осмица на шампионата.

Съставът на Драган Нешич стартира повече от потресаващо срещу актуалния първенец Русия и то в откриващия гейм с едва записани 6 точки срещу 25 за сборная. И краят на първата среща дойде бързо със загуба от 0:3 гейма в другите две части на 14 и 25 точки. 

Последва петсетов мач с Хърватия, но пак загуба. Преди двубоят на истината с Беларус снощи България имаше шанс да прекъсне негативната си серия не само на това Европейско, но пак не успя. Нашите националки загубиха първите два гейма, с това надеждите се изпариха, а след това и отстъпиха в тайбрека, за да инкасират трето поражение, довело до последно 4-то място в групата и отпадене от форума.

Просто с единици не става, трябва отбор. Само с Елица Василева и Емилия Николова не става. Волейболистките ни отстрани на моменти изглеждаха сковани. Тепърва предстоят да се вадят изводи защо трето Европейско България не успява, къде е проблемът, къде са Страшимира Филипова, Дияна Ненова и т.н.защо при качествен материал какъвто имаме в отделните момичета, нещата не се получават. 

Наистина жалко за тези талантливи български волейболистки и тяхното поколение. И те няма да отидат на Олимпиадата. А едно време, ех едно време, беше друго. Имаше примера, имаше реализация на възможностите ... поне на Европейско.