Тази история започва преди повече от 2 хилядолетия или за да бъда опитам максимална точност, сведенията датират 776 г. пр.н.е. за годината, в която се провеждат Игрите на първата Олимпиада. Тогава състезанията били създадени в чест на всемогъщия и върховен Бог на Олимп - Зевс.

С изминаването на периодите от по четири години, познати още като Олимпиади, значимостта на Игрите нараснала дотолкова, че участието в тях дори било гарантирано в онези размирни времена чрез така нареченото "олимпийско примирие", а районът на Елида (Елис, Древна Гърция) се превръщал в свещена територия по време на състезанията.

Тук историческите ми препратки ще приключат, за да се замислим малко повече върху това колко ние модерните хора успяхме да надградим върху основите, положени от нашите древни предци. Всъщност повече от 2700 години по-късно можем само да завиждаме и мечтаем за мъдростта на древните човеци.

През последните 50 години модерните хора превърнахме Олимпийските игри в жалко подобие на истинската им същност. Създадени от древните с уважение към Всевишния и за забавление на човеците, в тези дни ние все повече и повече демонстрираме деградивните процеси по света и опозоряваме най-големия спортен форум създаван от човешката мисъл.

Форум, който е осигурявал истински мир, днес гласуван чисто протоколно, преди Игрите, от абсурдната по структура и по-скоро безполезна в настоящия си вид Организация на обединените нации. 

Истината е, че напълно загубихме разсъдъка си, само и само, за да покажем, че едни могат повече от други. Пренесохме политическите борби между Изтока и Запада, Севера и Юга, за да стигнем до уродливото проявление на мисълта, че победата с цената на всичко е единствената и най-важна цел. 

Всичко стана възможно с цената на забранени вещества, медикохимични разработки и стимуланти. Загубихме разсъдъка си дотолкова, че започна да не ни интересува какво означава думата "допинг". Все пак, за да може някои да спят спокойно, създадоха Антидопингови агенции, които уж се борят с проблема или по-скоро и те самите се оказаха, че продуцират проблеми.

Страните, които се борят за домакини на Олимпийски игри неглижират вътрешните си проблеми, само и само да се покажат пред света като голям организатор. 

Липсата на основни човешки права, демократични свободи, но и елементарни социално-битови условия за живот остават на заден план, за онези които са самоназначени да определят градовете домакини. Корупцията разяжда световните административни организации на спорта. Порочният кръг е затворен. Всичко е толкова прозрачно и ясно, че дори вече не е жалко. 

Да, затова през август 2016 г., в съответствие с традицията, след 4 години време "младежта на света" ще се събере, за да отпразнува Игрите на невъзможната олимпиада. Игри, които нито ще бъдат почит към някого, нито ще продължат някаква реална традиция, нито ще ни направят по-щастливи. Игри, чиято истинска стойност е печалбата. 

Ах, как само можем да си мечтаем за мъдростта и философското мислене на древните хора, както и да си представяме техните Олимпийски игри от древността!