Из дневника на един приключенец

За да оставиш следа след себе си, се изисква смелост, а за да оставиш следи по вода, е нужна и малко нестандартност. Главният герой в нашето приключение писателят Петър Делчев, който поде инициативата да прекоси Черно море с кану, се намира във все по-напреднал стадий на подготовката си. Денят на тръгването (10-и юли) наближава, а с това се увеличава и неговото трепетно вълнение. Но макар и силно погълнат от организацията на мащабната експедиция, Петър винаги успява да намери време за уединение, мигове, в които да сподели какви са неговите емоции…

„Приятели,

Вчера, с тестове на „водната палатка” на езерото Панчарево, приключи предпоследния етап от подготовката за експедицията. Утре заминавам за Балчик, където започват същинските тренировки в морето. Това трябваше да се случи още преди месец, но поради различни причини едва сега съм готов с лодката и екипировката. Има още неща, които трябва да пристигнат ден-два преди тръгването на 10 юли и направо от опаковката ще влязат в тежък режим на експлоатация. Или просто няма да пристигнат навреме и ще греба през морето с яке за неделни излети с каяк, вместо експедиционната супер специална одежда. Както се случи...

Писателят Петър Делчев се подготвя за експедицията

източник: Личен архив

По притеснителното е, че все още няма изгледи да се сдобия със сателитен телефон. Това означава, че комуникацията ми със света ще е сведена до контакти през радиостанция и препредаване от придружаващия съд. Нов апарат за сателитна комуникация, в зависимост от системата, струва между 1 500 и 2 000 долара и отдавна се отказах да купувам. А фирмата, която ги предлага, не иска и да чуе да ми заеме, или даде телефон под наем. Да са живи и здрави, да си стои апаратът в картонената си кутия в офиса им!

източник: Личен архив

Така или иначе SOS сигнали за бедствие няма да подавам, защото нямам застраховка, а представете си каква сметка ще ми треснат спасителните служби, ако се наложи да ме търсят! За три изгубени деца в гората сумите стигнаха десетки хиляди. Затова разчитам само на придружаващия съд да ме търси и намери, ако имам нужда от помощ. Но ми се искаше да мога поне вечер, поне за минутка, да се чувам със семейството си. А и с вас ще мога да поговоря от средата на морето! Затова отправям апел към всички ви:

ТЪРСЯ САТЕЛИТЕН ТЕЛЕФОН НАЗАЕМ ИЛИ ПОД НАЕМ ЗА ДВА МЕСЕЦА!

Ако някой има приятел или е чувал за познат на приятел, който може да услужи, нека удари едно рамо! С мен можете да се свържете през страницата във фейсбук или чрез сайта на експедицията.

източник: Личен архив

Приятели,

Не ми пожелавайте нищо, а просто се помолете за успех на експедицията и запалете по една свещ. Във Варна видяхме каква сила е водата и как нищо неподозиращи хора си отидоха без време. За стихиите се говори с наведена глава, за не ти хвръкне шапката.

Още веднъж ще пиша, преди да тръгна.

А после ще разказвам!“