Отказването на Нико Розберг от Формула 1 е новината на деня в моторните спортове. Някак изненадващо световният шампион, който спечели титлата в най-уважавания моторен спорт, обяви отказването си.

Той изтъкна куп причини за това негово решение, но провокира куп въпроси във феновете на Формула 1.

Лично на мен ми хрумват поне няколко неща, които може да бъдат отбелязани по този повод. Принципно винаги е хубаво да се оттеглиш когато си на върха, така ще бъдеш запомнен от всички. Фенове, журналисти, пилоти. Ще бъдеш винаги на гребена на вълната и няма да бъдеш забравен.

Все пак, решението на германският пилот буди и малко недоумение, тъй като, оставайки в кервана и за следващия сезон и борба за титлата с Хамилтън щеше да бъде отличен мотив за интерес към моторния спорт. Сега сякаш остава малко тръпчив вкус след това отказване. Няма как Розберг да защити титлата си, а Хамилтън сякаш само това и чака. Вероятно и сблъсъкът между двамата пилоти е провокирал отказването на Нико, но това си е само моя теория.

Съвсем в друг план ми изникнаха и други спомени свързани с историята на моторния спорт и шампионите в него. През 1993 година Ален Прост се отказа, след като се изкачи на върха.

Решението си е на Розберг, но вероятно във всички негови фенове, както и за всички фенове на моторния спорт, остава леко разочарование от решението на световния шампион.