Дори не знам какво заглавие да сложа, но само няколко реда. Обещавам.

Когато прочетох „новината“ ми стана криво. Преди броени минути Стивън Джерард официално бе обявил, че слага край на футболната си кариера. Тази на терена. Логична развръзка на нещата. Рано или късно идва и този момент.

Преди време си мислех как това просто ще се случи, а всички, които обичат Ливърпул, а и не само те, ще споделят поредните си статуси в социалните мрежи, и всичко ще мине и замине.

Вече минаха няколко часа, но онова чувство не минава. Винаги съм знаел, че за мен Джерард ще бъде нещо специално, но никога не съм подозирал, че ще бъде нещо толкова много специално.

Джерард е причината за много хора да обичат Ливърпул. Познавам десетки такива.

Освен това обаче, Джерард е причината за още хиляди неща. Джерард е толкова Ливърпул, колкото много малко хора в историята на този велик клуб са и ще бъдат.

А Големи фигури на „Анфийлд“ никога не са липсвали.

Джерард бе духът, Джерард бе усмивката, Джерард бе успехът, загубите и великите моменти за Ливърпул в последните 19 години.

И съм най-щастливият, че бях част от тях. Беше огромно удоволствие!

И не разбирам защо днес трябва да ми е тъжно, но ми е такова, мамка му!

Капитана каза „край“!