gong.bg Gong.bg

Сър Алекс Фъргюсън направи откровена равносметка на живота и забележителната си кариера в интервю за BBC по повод излизането на новата му книга „Мачовете на моя живот“. Легендарният мениджър на Манчестър Юнайтед се върна към някои от най-важните моменти по пътя си - от началото във футбола и доверието към младите играчи до трудните решения на „Олд Трафорд“ и тежкия мозъчен кръвоизлив, който преживя през 2018-а година.

Избрано от VGong

Сър Алекс Фъргюсън на "Олд Трафорд"

Един от най-емоционалните спомени на шотландеца е първото му завръщане на „Олд Трафорд“ след животоспасяващата операция. Четири месеца след мозъчния кръвоизлив той отново зае мястото си на трибуните за двубоя от Висшата лига срещу Уулвърхемптън Уондърърс.

„Бих искал да кажа, че се чувствах спокоен, но това просто не беше така“, разказва Фъргюсън пред BBC Breakfast.

Притесненията му бързо изчезнали, след като целият стадион го посрещнал с продължителни аплодисменти.

„Съпругата ми беше до мен и едва сдържаше сълзите си. Когато седнахме, тя просто каза: „Това е фантастично“, допълва великият шотландец.

Последиците от мозъчния кръвоизлив били сериозни, а Фъргюсън временно загубил способността си да говори.

„Бях загубил гласа си, не можех да говоря изобщо. Това беше наистина плашещо изпитание. Помня как внуците ми дойдоха в болницата, а аз не можех да промълвя и дума. След това доведоха терапевт, която ме караше да записвам на лист имена на птици, животни и реки. Благодарение на тези упражнения гласът ми постепенно се възстанови.“

Новата книга на Фъргюсън проследява 21 ключови мача от неговия живот и кариера – от ученическите години в Глазгоу до края на знаменития му период начело на Манчестър Юнайтед през 2013-а година.

„Това бе моето начало“, споделя той, показвайки медала, получен след онзи триумф преди седем десетилетия. „Играх за представителните ученически отбори на Глазгоу и Шотландия, както и за младежкия национален тим. Там започна всичко и днес гледам назад с огромно удовлетворение.“

Кариерата му като футболист обаче не винаги се развивала по план. По време на престоя си в Сейнт Джонстън Фъргюсън дори бил готов да напусне футбола и да замине за Канада заради липсата на възможности в първия състав.

„Футболът не ми носеше радост. Не получавах шансове в първия състав и постоянно играех за дубъла. Попълних всички необходими документи и се обадих на леля ми в Канада, тъй като по онова време се изискваше спонсор. Родителите ми не знаеха нищо.“

Само ден по-късно грипна епидемия отслабила състава на Сейнт Джонстън и 21-годишният тогава нападател получил шанс като титуляр срещу Рейнджърс на „Айброкс“. Фъргюсън отбелязал хеттрик, а представянето му се превърнало в повратна точка.

„Бих казал на младите хора следното: никога не пропускайте най-големия шанс в живота си. Най-важното е да успеете да го разпознаете навреме.“

Вярата в младите футболисти по-късно се превърнала в един от основните принципи в работата му като мениджър. Най-яркият пример е поколението на Райън Гигс, Гари Невил, Пол Скоулс и Дейвид Бекъм, което получи основна роля в състава на Манчестър Юнайтед през 90-те години.

„Работихме изключително усърдно, за да интегрираме отново млади момчета в състава, и те се превърнаха в истинския дух на клуба“, споделя шотландският специалист. „Освен огромен талант, те притежаваха и невероятно желание за победа. Когато изпратих Бекъм под наем в Престън през март 1995 година, той си помисли, че се опитвам да се освободя от него, което изобщо не бе вярно. Дейвид се разви физически последен от всички - макар по-късно да израсна на ръст, като юноша беше много слаб и дребен.“

Именно през лятото на 1995-а година Фъргюсън взема едно от най-оспорваните си решения – продажбата на Пол Инс на Интер. Трансферът предизвиква сериозно недоволство сред привържениците, но мениджърът вижда възможност да отвори път към първия отбор за Пол Скоулс и останалите млади таланти.

„Пол беше страхотен футболист, в това няма съмнение. Притежаваше невероятни умения, но усещах, че в онзи период започна да се главозамайва. Точно тогава дойде офертата от Интер. Трябваше да претегля ситуацията, погледнах към младия Пол Скоулс и се запитах дали не е дошъл правилният момент. Когато предложението от Милано се увеличи от 7 на 7,5 милиона паунда, казах сделката да бъде финализирана. Това е работата на мениджъра - понякога трябва да вземаш тежки решения, които не се харесват на всички.“

След поражението с 1:3 от Астън Вила в началото на сезон 1995/1996 бившият защитник на Ливърпул Алън Хансен произнася прочутата фраза: „С деца нищо не може да се спечели“. В края на кампанията младият състав на Фъргюсън опровергава критиките, като печели дубъл – титлата във Висшата лига и Купата на Англия.

„Винаги съм вярвал в младите футболисти. Когато им дадеш истински шанс, се случват две неща – те израстват в големи звезди и остават безкрайно лоялни към своя мениджър.“

Фъргюсън ръководи Манчестър Юнайтед между 1986-а и 2013-а година и записва точно 1499 официални мача начело на клуба. За 26 сезона той печели 38 трофея, сред които 13 титли във Висшата лига, два трофея от Шампионската лига, пет Купи на Англия и четири Купи на лигата.

Историите в новата му книга проследяват именно решенията, победите, разочарованията и възможностите, които превръщат пътя му от Глазгоу до „Олд Трафорд“ в една от най-забележителните кариери в историята на футбола.

Google Добави ни в предпочитани източници в Google