Футболната икона Ашли Йънг даде ексклузивно и изключително откровено интервю за DIEMA SPORT 2, в което разказа за края на своята 23-годишна професионална кариера, ключовите моменти в живота си, незабравими спомени от терена и плановете си за бъдещето.

Бившият футболист на Астън Вила, Манчестър Юнайтед и Интер сподели вълнуващи истории, включително за отношенията си със Сър Алекс Фъргюсън и българската легенда Стилиян Петров.

След повече от две десетилетия на терена, Ашли Йънг сложи край на впечатляващата си кариера.

Пред DIEMA SPORT 2 той разкри как протичат първите му месеци извън професионалния футбол.

"Да, разбира се, че е различно. Когато си бил във футбола 23 години, имаш определен ритъм и ежедневие, но постепенно свикваш. Сега мога да прекарвам повече време със семейството, ходя на фитнес, играя голф, занимавам се с телевизия и медии. Наслаждавам се."

"Честно казано, през последните четири-пет години на няколко пъти бях готов да се откажа, но продължавах да играя много мачове и просто не спирах. Когато отидох в Ипсуич и говорих с Кийрън Маккена преди да подпиша, му казах, че това със сигурност ще бъде последният ми сезон. Целта беше да върнем клуба във Висшата лига и успяхме."

Решението е окончателно, дори и заради предстояща смяна на тазобедрена става, но Йънг е щастлив: "Имам нужда и от смяна на тазобедрена става, което също ми помогна да взема окончателното решение. Щастлив съм, че го направих, и сега се наслаждавам на този нов етап от живота си."

Един от най-формиращите моменти в кариерата му е още на 16 години, когато в Уотфорд му казват, че не е достатъчно добър.

"Винаги съм казвал, че онзи момент, когато бях на 16, до голяма степен оформи цялата ми кариера. Всеки път, когато някой се е съмнявал в мен, съм се връщал мислено към онзи ден. Бях на 16 и ми казаха, че няма да стигна до първия отбор, че не съм достатъчно добър."

 "Всичко е до психиката. Винаги съм казвал, че съм много силен ментално. Много пъти през кариерата ми са ме отписвали, но почти винаги съм намирал начин да им отговоря." За него този момент е "повратният": "Сякаш някой ме ритна отзад и ми каза: „Сега или никога“. За мен футболът беше всичко още от петгодишен. Това беше единственото, което познавах и единственото, което исках да правя. Знаех, че това трябва да бъде кариерата ми. На 16 трябваше да се погледна в огледалото и да си кажа: „Това е моментът да променя мнението на хората“. За щастие се получи."

Изборът на Астън Вила пред Уест Хем и Тотнъм се оказва ключов, а основна роля изиграва мениджърът Мартин О'Нийл.

"Точно това беше. Мартин О’Нийл. Говорих с Уест Хем, говорих и с Тотнъм, но в момента, в който се срещнах с Мартин О’Нийл... всички знаят какъв характер е той. Буквално след десет минути вече знаех, че съм направил правилния избор."

"Бих казал, че 80% от решението ми беше заради Мартин О’Нийл. И до днес съм му изключително благодарен, че ме привлече във Вила."

В Астън Вила Йънг се присъединява към отбор със силни характери като Гарет Бари, Джеймс Милнър, Габи Агбонлахор, Джон Керю, и разбира се, Стилиян Петров.

"Имахме страхотна група. Извън терена постоянно бяхме заедно – излизахме, играехме карти, семействата ни се познаваха. Това създаваше специална връзка. И до днес поддържам контакт с част от тези момчета."

Специални думи Йънг отправя към Стилиян Петров: "Винаги съм казвал - не го казвам само защото си българин, за мен Стилиян е един от най-добрите хора във футбола. Може би най-добрият човек, с когото съм играл и работил. Наистина го обичам. Като човек е трудно дори да намеря достатъчно думи, за да опиша колко много означава за мен."

Йънг продължава да подкрепя благотворителните инициативи на Петров, включително участието си в мача в София през 2023 г.

"За мен всичко започна от начина, по който той ме прие в Астън Вила. Бях сравнително млад, когато отидох там, и той буквално ме прегърна и ми помогна да разбера клуба. Просто ми каза да изляза и да играя така, както мога."

Емоциите са силни, когато говори за борбата на Петров с болестта: "Един от най-тежките моменти беше да видя Стан в състоянието, в което беше тогава. Посещавах го много пъти в болницата. Беше страшно трудно. Но сега, когато ми се обади, винаги вдигам. Когато има нужда от мен, ще бъда до него. Винаги ще чувствам, че му дължа нещо за начина, по който ме прие във Вила и ми показа какво означава този клуб. И съм сигурен, че ще останем приятели завинага."

През 2011 г. Йънг прави голямата крачка към Манчестър Юнайтед, след като собственикът на Вила, Ранди Лърнър, лично му дава "благословията си".

"Ранди Лърнър ми даде дума, че ако Манчестър Юнайтед все още има интерес към мен година по-късно, ще ми позволи да си тръгна. Каза ми, че съм дал достатъчно на клуба."

"Имаше и други клубове. Срещнах се с Манчестър Сити, Ливърпул също се свърза с мен. Но после се срещнах със Сър Алекс. Аз, агентът ми и той прекарахме около два часа заедно. Първите 30 минути говорехме за футбол, а през следващия час и половина той и агентът ми говореха за вино и коне. Аз просто седях там – все едно ме бяха забравили. Но аз вече бях решил. Казах на агента си: „Къде е химикалката? Знам с кого искам да подпиша“."

Йънг спечелва всички трофеи, за които е мечтал, включително Висшата лига, ФА Къп и Лига Европа.

"За мен титлата в Премиър лийг е най-голямото постижение." За Сър Алекс Фъргюсън има само думи на благодарност, смесени с типичния за него хумор: "Завинаги ще бъда благодарен на Сър Алекс. Все още си говорим. И все още малко ме е страх от него." Върхът на кариерата му в Юнайтед е да бъде капитан: "А да бъда капитан на Манчестър Юнайтед... това беше върхът. Не мисля, че можех да поискам нещо повече."

Един от любимите му мачове е победата с 8:2 над Арсенал, тим, на който майка му е фен.

"Да останеш в историята с такъв двубой, да вкараш два гола, а това да е и първият ти домакински мач за сезона... беше невероятно. Още по-хубавото беше, че семейството ми беше на стадиона. Майка ми е голям фен на Арсенал. След мача тръгнах да я целуна, а тя се дръпна назад. Попитах я: „Какво ти става?“, а тя ми каза: „Ти луд ли си?“. Аз я питам какво съм направил, защото бях страшно щастлив. А тя ми казва: „Току-що би моя отбор с осем гола, вкара два и сега идваш да ме целуваш?“. Беше много смешно. След това не ми говори цяла седмица."

За 34 години Ашли Йънг прави нова голяма промяна, преминавайки в Интер и печелейки Серия А.

"Аз съм амбициозен човек. Няма значение дали съм на 34 или на 24. Не играех толкова редовно."

Ромелу Лукаку го убеждава да дойде, а срещата с Антонио Конте е решаваща: "Той ми каза директно: „Ашли, ако дойдеш, идваш да играеш, не да стоиш на пейката“."

"Мениджърът беше луд, но точно затова вади най-доброто от футболистите. Той е победител." Йънг е категоричен, че това е било правилното решение: "А най-важното за мен беше, че щях да играя редовно, вместо да остана в Юнайтед с по-второстепенна роля. Това беше точният момент да приема предизвикателството."

Десет години след като напуска Астън Вила, Йънг се завръща на "Вила Парк". "Веднага усещаше къде се намира клубът и колко се е променил... Когато се върнах там, си казах: „Аз това място никога не съм го виждал“. Беше напълно различно от първия ми престой." Проектът на новите собственици да върнат клуба в Европа и работата с Унай Емери го впечатляват. "За мен тези две години бяха успешни. Исках ли да остана още една? Да, исках. Но понякога нещата просто не се получават."

На въпрос за кого стиска палци, когато Астън Вила играе срещу Манчестър Юнайтед, Йънг с усмивка отговаря: "Искам и двата отбора да победят, но това няма как да стане. Сега, след като вече съм се отказал, просто искам да гледам хубав мач. Не искам да казвам, че предпочитам единия или другия. Ако двубоят е добър и забавен за гледане, това ми е достатъчно."

А относно бъдещите си планове, Ашли Йънг е категоричен: "Категорично не! Виж ме колко съм млад и свеж. Виждал ли си мениджърите? Изглеждат стари!" Треньорската професия не го привлича засега. "Тази работа си казва думата. Мислил съм за треньорство и за това да бъда мениджър, но в момента телевизията ми допада много. Говоря за футбол, така че по някакъв начин пак съм близо до играта. Затова телевизия, медии и, разбира се, възможно най-много голф – това е следващото за мен."

Добави ни в предпочитани източници в Google