Капитанът на младежкия ни национален отбор по волейбол Борислав Георгиев и либерото Антон Василев все още не могат да осъзнаят какво постигнаха на Евро`201 в Беларус със спечелването на сребърните отличия.

Играчът на Славия, който изведе като капитан и бе разпределител на тима ни Боби Георгиев сподели вече в София пред Гонг: „Чувството да си втори в Европа е невероятно. Все още не можем да осъзнаем какво постигнахме преди 24 часа. Сега може малко да съжаляваме, че не станахме първи, но съм сигурен, че на следващите турнири ще покажем каквото можем и един ден ние ще сме шампиони. Много е хубаво и да изведеш тима си на финал като капитан. Уникално е! целият отбор е зад теб, слушате химна, играете и се забавлявате! Този медал ми костваше лишения от семейството, приятели и близки през тези три месеца подготовка, също така и лични удоволствия, но не съжалявам. Ще се чуя с ръководството на Славия и се надявам да ми дадат 4-5 дни почивка и след това да започна подготовка с клуба. Не бих казал, че промяната на силата и класата ще е рязка защото националното ниво при младежите е горе-долу като мъжкото първенство на България. Волейболът е един и същ, просто условията са различни. Надявам се това второ място на Европейското да е само началото. Искам оттук нататък само злато да печелим! Като всеки и аз си мечтая за олимпийски и световно злато!”.

Либерото на младежите Антон Василев също бе развълнуван снощи. След като стигна до върха в първенството и Купата на България с ЦСКА, сега и на национално ниво взе медал, а това стана след като преживя тежка катастрофа и операция, заради която играе с маска. Ето и неговите впечатления от еврофорума: „Доста добре се чувствам със сребърния медал на гърдите, чувството е невероятно. Първият мач бе страхотно като бихме домакините пред пълната зала, после детронирахме и европейския шампион Франция. За първи път взимам такова отличия от такова първенство. Костваше ми страшно много усилия през последните седем години от живота ми. Цяло лято тренирахме, можеше и злато да спечелим, но шанс . . . Само след няколко дни започвам подготовка и с ЦСКА. И там трябва да подобряваме играта, вървим напред, имаме Шампионска лига, титла трябва да гоним. . . Този медал искам да го посветя на баща ми, който бе зад мен пред всичките трудни моменти и на всички треньори, които са ми помагали. Задължително ще си запазя и маската, с която играх на лицето. Сашо Попов ми е казал в Шампионската лига, че само с маска трябва да играя, за да плаша съперниците”.