Тук еуфорията е много голяма, въпреки че за втора година тимът играе финал. От ръководството са много доволни от постигнатото и искат да направят отбор за Шампионската лига догодина. Почни максимума от програмата изпълнихме. Мачовете ще бъдат с Мурсия, който спечели Купата на Испания. Първенството е малко странно защото заради световната финансова криза се разделиха с част от чужденките си. И Мурсия има доста промени. Палма Волей вече два пъти ги би и имаме реални шансове за нещо историческо за този остров. Шансовете ни за титлата наистина са доста големи, но няма да бъде лесно. Всичко зависи от нас, имаме опит, издръжливост и желание.
Испанският шампионат е доста странен и домакинските мачове имат особено голяма тежест. На ½-финалите отстранихме Албасете, но не беше нищо особено, а имаха и странната за мен волейболистка от Англия. Имахме по-големи проблеми преди това в плейофите с Кантур, където играят няколко доста известни и обиграни кубинки. След майчинство се завърнах, първо в Гърция, после в ЦСКА и сега в Испания. Този сезон е странен за мен. Но това е нормално на тази възраст и след майчинство. Много се радвам, че попаднах в Палма де Майорка. Треньорът ми е спокоен и много ми помогна. Няма тук никакви външни дразнители и мога само да си мисля за играта, плажовете, времето и т.н. Много хубави емоции имам тук. Аз само си тренирам, а семейството ми е по-облагодетелствано за плаж. След края ще обиколим красивия остров като туристи. Нищо не се знае за догодина, но ще видим заради финансовата нестабилност на Испания. Първо да спечелим финалите. Националния отбор?! Няма да има мое присъствие. Имах желание да помогна, но така е по-добре. Възстановяването ми беше трудно и едва преди месец се върнах на 100%. Имах желанието и възможностите, ако Драган и Нели решат, че искат да разчитат на мен. Но националният отбор е балансиран вече добре и едно мое евентуално завръщане щеше да наклони везните на една страна. Имат си добър колектив и решиха да продължат така както са си. От типа човек и състезател зависи до колко години ще играе. Пребиваването ми в Гърция бе кошмарно! Там обстановката бе далеч от разбиранията ми за професионален отбор. Свикнала съм да играя в тим с напрежение, амбиция, мотивация и развитие. Не мога просто да съществувам, пък било то на 35 години. Въпросът за броя на шампионските ми титли е труден. Куриозно е, че може да стана шампионка в 4 страни. Но като тегля чертата не е важно колко медали имам, а искам да изживея емоцията, да усетя адреналина и удовлетворението от това да взема с победа златото.Тони Зетова е много щастлива откакто е в Палма де Майорка! Атмосферата на този остров много ме зарежда и ме прави щастлива.
Коментирай