Националният ни отбор по волейбол започна с големи надежди поредното натоварено лято. В него главната цел е олимпийската квалификация, която ще се проведе във Варна между 9 и 11 август, а с тежката задача да извади тима от посредствеността беше натоварен Силвано Пранди. За този избор аргументите бяха повече от приемливи, а негативни реакции почти липсваха.

И правилно, защото обстановката в този отбор никога не е спокойна. Сякаш хората, които трябва да представят България и тези, грижещи се за техния комфорт, не могат без скандали, лични нападки и вечните претенции защо играе този, а не другият. Това сме го виждали от много хора, минали в годините през националния тим. А от някои сме го виждали повече от веднъж. Странно защо му беше на Пранди да приема тази работа. Едва ли е за пари. Казват, че обичал България. Луд човек. Тук такива романтици не виреят.

И така, при същите обстоятелства и след много дълги пътувания, първият турнир за лятото вече е в историята. Представянето на игрището и 12-ото място в Лигата на нациите не са нито слаби нито неочаквани. За България те вече са нормални. Подобно беше положението през миналата година при първото издание на турнира. Да не забравяме, че националите ни играха и мач за оставане в стария комерсиален формат Световна лига. Около и извън топ 10 е мястото на страната ни и на последните две световни първенства.

Разбира се, превръщането на тези резултати в обичайни за България не трябва да се приема равнодушно. Но понеже никой начело с федерацията не прави дълбок анализ на причините и липсва опит за каквато и да е промяна, натрупаните загуби стават повод за критики към селекционера и за поставянето под лупа на всяко негово решение.

Като най-важна задача в седмиците преди олимпийската квалификация Силвано Пранди имаше да избере състав за турнира. Съвсем практично италианският специалист заяви, че не се нуждае от широка група състезатели, а от само шестима, които да победят Бразилия, защото другите съперници Египет и Пуерто Рико не би трябвало да са проблем. Така извън сметките за квалификацията останаха Георги и Валентин Братоеви, Николай Николов, който обективно няма как да е в тима при тяхното отсъствие, завърналият се в националния отбор след най-силните си години Николай Учиков и пропусналият целия сезон на клубно ниво Владислав Иванов.

Няма съмнение, че всеки един от тях е дал малко или повече на този тим. Георги Братоев стана най-добър разпределител на олимпийски игри и заедно с брат си и Николай Николов имат спомени от Лондон за цял живот. Но ако Пранди е решил да не разчита на тях за мача с Бразилия и те се наясно с това, оставането им в групата до олимпийската квалификация би било бомба с доста къс фитил, която ще гръмне много преди турнира. Понеже, както вече казахме, в този отбор нещата трудно се променят, а някои сме ги виждали повече от веднъж.

Към днешна дата имаме просто едно решение. Оптимистите ще кажат смело, песимистите – неразумно. Но всичко по-крайно би било доста пресилено, защото голямата цел предстои. Ако отборът загуби мача с Бразилия, негативите ще са за Силвано Пранди, а изводите за федерацията, която избра него за селекционер. От друга страна победата би превърнала взетото от него решение в най-правилното на света.

Заради всичко това, спортния шанс и класата на Цветан Соколов в добавка, до 11 август никой не може да забрани на този отбор да мисли и мечтае за олимпийските игри. А Силвано Пранди остава Професор до доказване на противното.

източник: LAP.bg