След едно от най-слабите представяния на националния отбор в Лигата на нациите, наследила Световната волейболна лига, всички погледи са отправени към олимпийската квалификация във Варна от 9 до 11 август. Хората, следящи спорта у нас, вече искат да забравят току-що завършилия турнир и това е логично. Особено след загуби срещу отбори, за които до скоро българин не си е помислял, че можем да излезем като пораженци – Португалия, Китай... Ужасно е клишето, че сме малка страна и че отборът е пътувал много, затова е неприемливо и сега. 15-те мача в турнира са дали отговор на въпроса на селекционера Силвано Пранди кой ще бъде под знамената за олимпийската квалификация. Или поне така се надявахме.

В последния уикенд от груповата фаза тревожните сигнали се засилиха вместо да отстъпят място на положителните моменти. България победи Съединените щати, по-точно част от втория и пълния трети отбор на американците, след цели 40 грешки на съперника – нещо, което се случва веднъж на 25 години. Последва загуба от втория тим на Иран, дошла след неубедителна игра в почти всички елементи.

И притеснението нахлу още повече у мен не само от показаното на терена, но и от думите на селекционера Пранди, че в някои елементи отборът се е справил по-добре спрямо двубоя срещу САЩ. Вторият тревожен сигнал от изказването  на треньора бе признанието, че тази формация на Иран е била най-силният отбор, срещу когото България се е изправила в рамките на турнира. Персите си гарантираха място във финалите, но с основния си състав. А  този основен състав е с поне класа над тима, победил националите в събота. Сърбия пък ни победи без четирите си големи звезди – Атанасиевич, Подрасчанин, Ковачевич и Йовович и с известна лекота.

Но всичко казано дотук бледнее пред решението на селекционера Пранди да зачеркне от списъка за олимпийската цели шестима от най-опитните волейболисти, с които България разполага в момента. И уточняваме – това се случва след два домакински турнира, в които регистрирахме 2 победи и 4 загуби. Както и последният уикенд показа ясно, националният тим няма безкрайно дълга резервна скамейка. Пранди заговори, че има шестица, която да изиграе един мач срещу Бразилия. Но в подобен двубой трябват малко повече от шестима играчи. На мачовете в Пловдив се видя и друго – националният отбор има нужда и от характери. Тези характери бяха някъде пред телевизорите в София. Мнозина ще опонират, че Братоеви са трудни за контролиране. Треньори обаче са показвали, че от близнаците може да се извлече максимумът с правилния подход. А несъмнено в арсенала на авторитетния Пранди несъмнено има методи за това. Николай Николов е един от играчите ни на световна класа и може да прави разликата, стига да е мотивиран. Дори да е понатежал, Николай Учиков е безалтернативен като втори диагонал в тима.

Да, бъдещето може да е пред Парапунов, но тук думата е за турнир „Сега или след 4 години”. Владислав Иванов бе върнат в състава от самия Пранди и изненадващо освободен 2 месеца по-късно. А на фона на видяното в Лигата, особено в последната й седмица, изводът е, че България не може да си позволи да се лиши от най-опитните си играчи. Били те с повече килограми или с чепати характери. Те най-малкото заслужават шанс. Ако в рамките на лагера не се постигнат поставените задачи, Пранди ще има основание за тяхното отстраняване.

Нека не забравяме, че държавата плати за домакинството на квалификацията във Варна $250 000. А срещу Бразилия дори с оптималния си състава шансовете са минимални. Но все пак процентът е малко по-висок. И Пранди трябва да загърби егото си, за да направи компромис в името на отбора. А това ще е и в негов интерес, защото безлична загуба на квалификацията ще означава и край на неговата авантюра. Сеньор, помислете още веднъж. За отбора и за себе си.

  


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.