През 2019-а година залата на славата в Холиук, Масачузетс, се увеличи с още 6 имена. Две от тях са на големите Борис Гюдеров и Васил Симов. Първият - в категория "Играчи", а вторият - заради постиженията му като треньор. На тържествената церемония присъстваха Ваня Гюдерова, дъщеря на родения в Перник бивш национал, както и семейството на Атанас Ваклинов - състезател на Гюдеров, който от години живее в Съединените щати.

Повече за двете големи фигури разказва за „Златния гейм” по DIEMA SPORT 2 друга легенда - Димитър Златанов, който е първият български волейболист, намерил място в Залата на славата.

„Две имена, които са доказали своето волейболно майсторство в съответните периоди, един след друг. Дали началото на бг волейбола през тези години и след това впоследствие са дали своя принос за развитието и на клубните и на националните отбори. Боби Гюдеров е голямо име. Остави това, че като нападател е бил най-добрите за времето си в България. Признат е в Европа. Участвал е на ОИ, СП, спечелил е медали, дал е начина по който трябва да се играе волейбол в тези моменти, желанието, себераздаването, с голямо сърце и любов да играеш. Като треньор си спомням само, че завърши в Левски Спартак. С него бяхме съотборници и съквартиранти, не сме спали дни и нощи, говорейки за волейбол и как ще подобрим играта в ЦСКА, за да постигаме успехи. Той го доказа със своето себераздаване, на 33-годишна възраст искаше да научи неща, които се учат при юноши старша. Това бе неговото трудолюбие и неговата всеотдайност и не искаше да отстъпва от новостите за момента”, спомня с Димитър Златанов.

„След това, като треньор се затвърди с много успехи с мъжете и жените. С мъжете на ЦСКА спечели Купата, която виждаме зад мен. С жените спечели европейска титла през 81-а. След това работихме пак заедно, аз като помощник, а той като старши и спечелихме бронз - през 83-а в Берлин. Спечелихме квалификацията в Барселона и спечелихме квота за ОИ в Лос Анджелис. Много спомени и моменти, прекарани заедно. В началото, в ЦСКА, когато станахме републикански и след това европейски шампионки и фланелките ни се правеха във фабриката "Лиляна Димитрова", той правеше дизайна на фланелките. За по-добро посрещане искаше да имаме двойни ръкави за да може да се омекотява топката. Неговото творчество бе с цел непрекъснато да се подобрява играта. Физически и тактически”, разказа още Златанов.

Васил Симов остава в историята с иновативните си идеи.

„Той беше треньор на жените и си спомням, че беше един от първите в света, който ги караше да играят пайп от зона 6. Още тогава той искаше да го прави и го опитваха. Тогава беше трудно за възприемане. Как така такава топка ще се играе по този начин, няма ли да ни хване троен блок? Но както виждаме и сега почти не може да се направи троен блок срещу такава комбинация. Ето едно негово виждане 30 години преди това. Беше в авангуардията на треньорската мисия”, спомня си още Златанов.

„Един от моментите - прибирам се в квартирата, телевизорът работи и си говорим за волейбол. Той естествено си пуши и от приказки неусетно гледаме, че е 8 ч, а трябва да тръгваме за тренировка..Моменти, които доказват до колко волейболът ни е бил в сърцето и е било необходимо да се говори и извън залата. Всичко да осъзнаем и както се казва да го сдъвчем”, добавя Димитър Златанов.

Васил Симов се оказва много важен за женския ни волейбол, като под негово ръководство България печели европейската титла през 1981-а година. Човек, на когото Цветана Божурина и съотборничките й от този славен отбор, са задължени и до днес.

„Васил беше този човек, който направи много за волейбола в България както за мъже, така и за жени. Започна с юношите. От него тръгнаха много големи имена. Това, което направи за нас.. благодарение на него ще останем в историята. Съжалявам, че все още не се появява друг отбор, който да направи нещо както ние. Но трябва първо да се появи някой друг Васил Симов. Васил Симов беше невероятен човек, интелект, спортист... Той бе наистина извън редовете. Много сме му задължени всички до един”, разказва Цветана Божурина.

„Искаше от нас да бъдем сплотен отбор. Бяхме половината от ЦСКА и половината от Левски, с Ани Узунова и тук-там някое друго момиче от друг отбор. Но той не искаше да ни вижда разделени на Левски и ЦСКА, искаше да бъдем един отбор и бяхме такъв. Станахме приятелки, аз станах такава със Силвия Петрунова, Таня Димитрова - с Ваня Манова. Бяхме един отбор, независимо че когато започваше републиканското първенство не можехме да се гледаме.

Той беше различен, на нас гледаше като към хора, проектирани към бъдещето и това, което лично аз не мога да си простя е, че от моята пословична суета, не го слушах. Сега си давам сметка, че ако правех онова, което искаше от мен, може би щях да бъда много, много по-добра волейболистка на едно високо ниво”, допълва бившата волейболистка.

Васил Симов оставя своята следа и на Апенините, но така и не успява да завърши своята работа там, както разказва дългогодишният журналист от „Гадзета дело Спорт” - Алесандро Филипини.

„Васил Симов бе много особен човек. Говореше перфектен италиански език, но не искаше да разговаря с италианците, докато не пристигна да работи в Италия, в Бари, в женския волейболен отбор от този град. За съжаление, това бе краят на неговата кариера и наистина съжалявам, защото той можеше да даде още много. Бе на път да създаде голяма състезателка, но не му позволиха. Става въпрос за Марули. Италианка, която беше доста здрава. По това време в Италия волейболистките не бяха с подобна физика и той бе на път да създаде много силен състезател. През следващите години тя игра доста и отбеляза много точки, благодарение най-вече на движението с ръката, на което Васо я беше научил”, разказва италианският журналист.

Васил Симов изгражда школа в подготовката на състезателите, която превръща в своя запазена марка.

„Благодарение на моята съпруга, се научих да различавам техниката в ръцете на състезателките, преминали при Васил Симов. Това е основата на всичко, и днес е още по-трудно да се обясни. По-скоро днес има повече пространство за импровизация. Но благодарение на школата, която създаде Васо, тази техника бе много ясно изразена”, разказва още Сандро Филипини. 

За финал, след славното минало и наследството, оставено от хора като Борис Гюдеров и Васил Симов какво е бъдещето пред българския волейбол?

„Надявам се в бъдеще да излязат нови личности и да отидат и те в залата на славата но те трябва да знаят, че сами няма да се самообразоват и израснат. От самото начало трябва да се вижда треньорската намеса, защото това е разковничето за бъдещите шампиони. Без обучени добре треньори, които познават съвременния волейбол, няма как да стане. Няма ли тая конкуренция, изоставаме, както вече сме изостанали доста”, казва Димитър Златанов. 

„Много ми е мъчно за това, което виждам в момента - просто е отчайващо, защото нямаме треньори. И в същото време имаме най-добрия треньор, който не работи в България. Много ми се иска, ще се разплача... Радо Стойчев да бъде един Васил Симов. И може! И трябва!”, казва през сълзи за финал Цветана Божурина.

 


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.