Владимир Николов сподели пред Гонг часове след като за втори път стана шампион на Италия, че ще разбере какво означава празненство по шампионски с Кунео утре вечерта, когато той и съотборниците му ще вечерят на площада в града със своите тифози. Капитанът на България обаче няколко часа по-късно ще бъде опериран. В Торино ще му бъде направена операция с цел да бъдат извадени пироните от дясната му ръка, които бяха поставени в средата на месец април миналата година, когато счупи палеца си по време на тренировката с тима си.

Николов в момента още не може да опише емоциите си по време и след финала в Серия А1, но не приема сезона си за приключен, тъй като както каза той: „Годината има още доста време - надявам да продължим и с успехите с националния отбор. Реализация на потенциала на България означава медал от Световното първенство и добро представяне по-добро от миналогодишното в Световната лига. Ако сме здрави, имаме своите шансове и би трябвало тази година да се представим значително по-успешно от миналогодишното”.

Ето какво сподели пред Гонг шампионът на Италия с Кунео Владимир Николов:

Не ми е съвсем ново да съм №1 в Италия защото с Никола Гръбич го постигнахме за втори път. Извън кръга на шегата, наистина си чувствам доста добре. Направихме един наистина добър завършек на сезона, който осмисли голяма част, дори напълно, положената работа през годината.

Божа работа е да станеш №1 в Италия с отбор, който досега не е постигал това. Попадаш в точното време на точното място. За времето преди това, когато в Кунео са играли други големи българи, не мога да говоря, но този клуб от 7 години има ново ръководство, което се развива и преследва тази цел – титлата в Серия А1. Сега бе моментът да я реализира, бяха готови да я спечелят. Събраха достатъчно добри състезатели и резултатът не закъсня.

Ние лично успяхме да бъдем в по-добра форма в точния момент в деня на финала. Не трябва да забравяме и че ние сме доста по-опитният отбор и понесохме напрежението с по-малко лични грешки.

Спечелването на финала на първенството не е реванш за загубата на финала за Купата на Италия. Определено да спечелиш изключително важен мач като вчерашния срещу отбора, който се доказа като най-добрия в света и Европа през изминалата година, е наистина едно удоволствие и голямо удовлетворение.

В първия гейм Тренто бяха перфектни, имаха цифрово изражение на играта с невъзможно високи стойности, невероятен процент в атака и изключително ефективен сервис, което не ни позволи да играем и загубихме с 14:25 точки. На почивката между геймовете си казахме, че това не може да продължава така! Към средата на втората част започна да се усеща умора в отбора им, да грешат повече в атака и по-малко агресивен начален удар. Това ни позволи да играем по начина, по който го правихме почти през целия сезон.

Трудно ми е да опиша какво почувствах, когато реализирах заключителната точка във финала и сезона в Серия А1. Всичко стана за кратък миг, в първия момент емоциите надделяваха, изпитах радост, че успяхме да го направим, облекчение, че всичко свърши. Но ми е трудно да анализирам емоциите ми.

Не мога да кажа дали това е най-успешният сезон за мен след онзи с Тур. За годината има още доста време защото се надявам да продължим и с успехите с националния отбор.

Вижда се, че имаше двама българи, играещи един срещу друг на финала на най-силното първенство в света, имаше двама българи един срещу друг на финала на Шампионската лига, а това означава, че нивото на българския волейбол се е вдигнало значително! Българите са търсени вече като професионалисти от най-добрите отбори в света. Това няма как да не ни радва и се надявам да помогне на националния ни отбор да реализира потенциала си.

Реализация на потенциала на България означава медал от Световното първенство и добро представяне, по-добро от миналогодишното в Световната лига. Не искам да се наемам с прогнози за лигата защото особено началото ще бъде изключително трудно. Ако сме здрави, имаме своите шансове и би трябвало тази година да се представим значително по-успешно от миналогодишното.

Ще се оперирам в сряда сутринта в Торино. Относно възстановяването ми – на 26 май с Матей Казийски трябва да пътуваме с националния отбор. Предполагам, че до тогава би трябвало ситуацията да се е нормализирала.

Все още нямам отговор на въпроса дали ще предприемам нова предизвикателство със смяна на отбора. Надявам се всичко да се разбере в близките дни.

Относно как се празнува по шампионски, надявам се утре вечер да направим празника, който заслужава отборът и градът най-вече. Тифозите (местните фенове) чакат този момент от 22 години! Утре вечер ще имаме една вечеря, която ще бъде на един от площадите в града организирана от президента на отбора. На нея всички присъстващи на площада ще могат да се хранят с нас!

С Радо Стойчев нямах възможност да се видя защото преди мачовете не се гледа с добро око на разговорите между противниковите отбори. А след мача не успяхме да се засечем. А с Матей Казийски говорихме малко по лични въпроси.