Най-добрите български волейболистки си отиват и няма да ги видим. До следващата година. Всъщност в четвъртък вечер те си дойдоха - едни за по няколко часа, други за малко повече, преди да потеглят към едно по-добро място. Там, където трудът им остава оценен години наред, където играят с настроение и плачат само от радост.

И на летище „София” снощи имаше сълзи. Те бяха заради поредния глупаво пропуснат шанс за нещо голямо. След три поредни Европейски първенства, на които България не успява да излезе от групата си, сега го направи. С много воля и борба беше победена Украйна и още на старта на турнира стана ясно, че българският тим ще отправи поглед напред в турнира. Имахме възможност за успех срещу действащия шампион Русия, а след това и за класиране на четвъртфиналите. Е, една крачка преди влизане в осмицата България беше спряна от доста по-лимитирания откъм възможности тим на Германия. Това е сухата статистика от участието ни на първенството в Азербайджан и Грузия. Да, от федерацията ще побързат да кажат, че това е най-доброто ни класиране от 2009 г. насам, но това не значи нищо.

Генералният извод е, че едно цяло пълно с талант поколение е напът да си отиде, без да постигне поне малко от това, което може. Част от най-опитните – Диана Ненова, Мария Филипова, Страшимира Филипова, са по-близо до края на своята кариера в националния отбор. Други като Елица Василева, Добриана Рабаджиева, Емилия Николова и Лора Китипова ще останат, за да започнат наново с по-младите.

Промените в селекцията обаче не са най-важните. За Европейското първенство България замина без лекар. Федерацията казва, че никой не иска да пътува и това е обичайна практика. Елица Василева казва, че се случва за първи път. Пак тя поде и темата с треньора. Имаше ли такъв България на турнира? Отговорът: „Без помощ отвън не можем нищо да направим повече. Говоря за една намеса от пейката, да се дадат указания, които на нас ни липсваха“, каза капитанът.

Вместо като треньор и мъж да поеме вината за загубата от Германия, треньорът Иван Сеферинов си взе багажа, оправда се с това, че разпределителките взимали грешни решения и се прибра вкъщи, без да каже „чао“ на състезателките.

По-подходящо би било да обясни как така изведнъж му хрумна да става треньор на женския национален отбор. Въпрос, по който не е зле да се изкаже и федерацията. Защото отстрани гласуването за нов национален селекционер изглеждаше така – 8 гласа “за” волейбола и 9 “против” него. За едно обаче селекционерът беше прав. Женският национален отбор е сирачето на българския волейбол. Поради тази и други причини от Сеферинов никой не искаше и не очакваше много. Само да стори, каквото може край игрището и да се прибере достойно заедно с отбора.

И Елица Василева не искаше много - някое и друго указание от пейката и едно „чао“ на раздяла. За първото трябва треньор. Второто е от нас: „Довиждане, момичета, ще ни липсвате.“