Скоро след като Гръмовержецът Зевс сразил баща си – титана Кронос, селището Елис се превърнало в първоизточника на древните олимпийски игри. Те били създадени в чест на боговете от Олимп. И в частност на Зевс. Хората се състезавали помежду си, за да опитат да се докажат, че са богоравни. Първите съревнования били свързани с бягане, скачане, хвърляне на диск, хвърляне на копие, бокс, борба, а по-късно и конни надбягвания. Победителите били награждавани с венец от диви маслинови клонки, което било огромна чест.

Така се зародили и олимпийските принципи. Доблест, чест, непримиримост, честност. Игрите ставали повод дори военни конфликти да бъдат временно преустановявани. Те забавлявали и обединявали хората. През 394 година след новата ера обаче император Теодосий I забранил провеждането им, обявявайки ги за езически обичаи. Така олимпизмът бил заровен в пръста за повече от 1500 години.

Слабото физическо състояние на френските войници по време на Френско-Пруската война от 1870-1871 година и последвалото поражение в нея били поводът барон Пиер дьо Кубертен да даде идеята за възраждането на олимпийските игри, продължавайки завета на Томас Арнолд, който е основоположник на спорта. Отделно от това той искал да допринесе за мира и международното разбирателство между народите. Според него „младежта на света“ трябва да мери сили в спорта, а не на бойното поле.

Точно 1500 лета след заповедта на император Теодосий I, конгресът в Париж решава, че първите съвременни олимпийски игри ще се проведат в нейната люлка – Атина 2 години по-късно през 1896. Основан е Международният олимпийски комитет (МОК), който да отговаря за организацията на форума, а самият Кубертен е избран за генерален секретар.

Гръцката столица приема 241 спортисти от 14 страни, а събитието е белязано от огромен интерес и респективно успех. МОК решава Игрите да се провеждат през 4 години, а домакинът да се сменя на ротационен принцип. Една от малкото нации, които изпращат делегации на първите съвременни летни олимпийски игри е българската в лицето на петима гимнастици. По този начин България изказва уважението и подкрепата си към олимпизма и Гърция. Нещо, което се цени високо от Комитета и до днес в Държавния исторически архив се пазят 2 постановления за българските представители през 1896 година в Атина.

В началото право на участие имали само аматьорите. След реформите на Майкъл Морис през 70-те години професионалистите започват постепенно да навлизат в магията на олимпизма.

Спортът става все по-масова дейност и това довежда до създаването на регулярен орган в лицето на Световната антидопингова агенция през 1999 година в Лозана. Тя е родена по инициатива на Международния олимпийски комитет. Има за цел да осъществява мониторинг върху атлетите, да се бори срещу приемането на забранени субстанции, които биха подпомогнали представянето на определено лице и съответно да ги санкционира при доказана вина.

В действителност, за известно време съществува прозрачност и често пъти биват успешно уличавани множество „престъпници“. Но с времето агенцията започва да губи авторитета си пред обществеността и пред самите атлети.
Световната антидопингова агенция може да е млада по възраст, но вече има предостатъчно история зад гърба си. А в последните години не може да се похвали с нищо добро.

Започнаха да излизат наяве системни манипулации с библейски пропорции на руски проби, които между 2010 и поне до август 2015 са били манипулирани от руското правителство под носа на УАДА. Разследването на агенцията сочи, че спортният министър на Русия е ръководел цялата схема за манипулиране на допинг проби.

„Министерството на спорта е ръководило, контролирало и провеждало манипулации с резултатите на спортистите и ги е подменяло с активното участие и помощта на Федералната служба за сигурност и Центъра за спортна подготовка на националните отбори на Русия в Москва и Сочи”, се казва в доклада на Ричард Макларън, който е оглавявал независимата комисия към УАДА.

За да подкрепи обвиненията си канадският адвокат е изпратил пробите на руските атлети, състезавали се в Сочи, до антидопинговата лаборатория в Лозана, след което и до тази в Лондон, защото по гърлата на шишенцата, в които се съхранявали пробите, се забелязвали леки драскотини като от отваряне. Резултатите били категорични – абсолютно всички шишета са отваряни с цел манипулиране.
Комисията е абсолютно сигурна в достоверността на изнесените в своя доклад данни: „Аз съм напълно убеден в своя доклад. И все пак ви умолявам да го прочетете цялостно”, казва Макларън, който уточнил, че московската лаборатория е криела доказателства за допинг случаи и е давала фалшиви доклади.
Бившият директор на антидопинговата лаборатория в Русия – д-р Григори Родченков признал, че десетки спортисти са взимали допинг преди игрите, а показанията му са били взети под внимание при изготвянето на доклада.
Според Родченков най-малко 15 медалисти от Сочи са взимали забранени вещества, а също така руски спортисти са употребявали допинг и преди Олимпийските игри в Лондон през 2012 година, световното първенство по лека атлетика в Москва през 2013 година и световното по плувни спортове в Казан през 2015 година.

Впоследствие тези разкрития се върнаха като бумеранг към Русия, която бе лишена от лекоатлетите (с изключение на Дария Клишина) и тежкоатлетите си на Олимпийските игри в Рио‘2016. Така от общо 387 представители, Руската федерация остана с около 200. Освен това на руснаците бяха отнети 4 златни медала от Сочи, което ги свлече от първо на трето място в генералното класиране по отличия.

Втората част от доклада на Ричърд Макларън гласи следното:

Над 1000 руски атлети са участвали в допинг-измамите.
Руски спортисти са били допингирани в рамките на организирана програма.
Русия е адаптирала процеса на допингиране, докато УАДА е променяла своите правила.
Русия е създала 4-годишен режим за приемане на забранени стимуланти.
Служителите от тайните служби на Русия (ФСБ) са подпомагали прикриването на положителни допинг-тестове.
Прикриването е стигало и до ниво членове на руското правителство.

Главоломното безочие на руснаците е налице. Те продължават да живеят със срама и до днес. Както и да си плащат за постъпките си. На 5 декември 2017 МОК нанесе нов тежък удар по Русия, като й забрани да бъде представлявана на Олимпийските игри в Пьончан. Руски спортисти бяха допуснати, но само под неутрален флаг и, ако не са били хващани с допинг преди. Допуснатите до игрите руснаци се състезаваха под името „Олимпийски атлети от Русия“. Те носеха екипи с това име и под олимпийския флаг. При техни победи и при появата им на церемониите по откриването и закриването на игрите звучеше олимпийският химн вместо руския. Спечелените от тях медали не бяха причислени към общия брой отличия на Русия.

В допълнение на Руския олимпийски комитет бе наложена глоба от 15 милиона долара. Вицепремиерът на Русия Виталий Мутко получи доживотна забрана за участие в олимпийски игри, а членът на изпълнителния комитет на МОК Александър Жуков бе отстранен от поста си.
Олимпийският комитет наложи наказание на още двама руски ръководители – изпълнителния директор на организационния комитет на Сочи 2014 - Дмитрий Чернишенко и Юрий Нагорнийх, който беше заместник-министър на спорта, докато начело на ведомството беше Мутко.
До решението на МОК се стигна след 17-месечно разследване, водено от бившия президент на Швейцария Самуел Шмид. Той ръководеше независима комисия, която беше натоварена със задачата да провери разкритията на бившия директор на Московската антидопингова лаборатория Григорий Родченков за държавно спонсорирана схема за употреба, разпространение и прикриване на допинг по време на зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г.

По-късно шефът на Руския олимпийски комитет – Александър Жуков обяви, че към Южна Корея ще отпътуват около 200 спортисти, които ще се подвизават под неутралния олимпийски флаг.
От посоченото дотук стават ясни 2 неща. Първо – чудовищна схема за манипулация на проби. И второ – осъществена е под носа на най-големия и ефективен орган за борбата със забранени субстанции. Наистина ли е възможно всяка страна с ресурсите на Русия да успее да надхитри системата или има и още нещо? Ако е просто баснословен пропуск и пукнатина от страна на УАДА, то нейното бъдеще е обречено на бъдещи такива черни дупки, което ще доведе до нейния логичен крах. Или отвъд това има заложен по-дълбок замисъл, проектиран от самата агенция? Отговорът дойде още през септември 2016-а.

Няколко месеца по-рано – през март  Мария Шарапова свика извънредна пресконференция в града на ангелите. Новината бе взривоопасна – признание за положителен допинг тест. Следствие от приемането на веществото „Мелдониум“. Субстанция, която тя е приемала в продължение на 10 години, но под названието „Мелдронат“. Поради една или друга причина и без ясно обяснение защо досега медикаментът не се е считал за подпомагащ възстановителния процес на организма, но от тази година (2016) той вече е в списъка със забранени стимуланти. Големите шампиони са такива, защото могат да поемат отговорност. И точно това заяви тя. „Ще поема цялата отговорност за действията си. Извинявам се на феновете си по целия свят”.

Международната тенис федерация не закъсня с отговора си и спря правата на рускинята на 12 март. Предстоеше сформиране на комисия, която да определи наказанието на вицеолимпийската шампионка от Лондон.
На 8 юни крушението за Шарапова стана пълно – от ITF обявиха присъдата –  отнемане на състезателните права за срок от 2 години. Със задна дата от 26 януари. Заедно с това се отнемаха спечелените точки от Мелбърн и заработените пари. Само няколко часа по-късно самата тя заяви, че ще обжалва в Спортния арбитражен съд в Лозана. Сагата щеше да продължи…

На 13 септември цялото земно кълбо изпадна в амок. Руската хакерска група, подвизаваща се под името “Fancy Bears” публикува на официалната си страница десетки файлове, уличаващи множество атлети в употреба на забранени стимуланти. Най-вече такива, които защитават флага с 50-те звезди. Извлечените документи от мрежата на Международната антидопингова агенция показват, че въпросните лица са използвали веществата многократно и по време на състезателен период. Най-видните имена, които се набиха на очи бяха тези на сестрите Уилямс. От сведенията става ясно, че системно двете са приемали субстанции, облагодетелстващи организма извън рамките на позволеното. Серина е получила 7 пъти картбланш, а Винъс -  9. Първата започва с използването на обезболяващи от 18 октомври 2010 година. В този момент тя не играе, защото на 7 юли нарязва десния си крак на счупено стъкло в мюнхенски ресторант. На 27 ноември получава разрешение за кортикостероиди. В периода 12 март – 17 ноември 2014 на американката са позволени още 4 приема на кортикостероиди, които имат „силно противовъзпалително, противоалергично и имунопотискащо действие.“ Последният случай датира от 5-10 юни 2015 (на 6 юни Серина триумфира на „Ролан Гарос“) и отново кортикостероид – преднизолон.
Винъс е диагностицирана с астма през 2007-а. Първият документ за „изключение за терапевтична употреба“ е от 16 февруари 2010, а вторият от 24 май и включва комбинация от инхалатор и кортикостероид. Следва такова за преднизолон за 9-15 август 2011. Още 5 „изключения“ за трамцинолон (глюкокортикоид) за следните периоди: 17 август – 1 септември 2011, 23 декември 2011 – 31 януари 2012 (не играе по турнири), 5-22 април, 12 юни – 11 юли 2012 и за 22 януари – 21 февруари 2013-а. Между 19 юли и 19 август (участва на Олимпийските игри в Лондон) употребява кортикостероид.

От всичко казано дотук става ясно, че срещу прозрачността на Световната антидопингова агенция стоят множество въпросителни. Шарапова е най-видното доказателство за очевадния двоен стандарт. 10 години рускинята използва мелдоний, заради началния си стадий на наследствен диабет. Изведнъж предписанието попада в списъка със забранени стимуланти. Без каквото и да е обяснение. За придаващ надмощие над противничките ефект, не може да става дума, защото логиката следва Мария да печели по поне 3 титли от Шлема всяка година, благодарение на него. Нещо, което не се случва нито веднъж.

Хвърля сянка и фактът, че в средата на август над 30 000 допинг проби на американски спортисти, датиращи от 1990 година до днешни дни, бяха „случайно“ унищожени от  чистачка. Чиновник на антидопинговата агенция твърди следното:“ Една от сътрудничките на почистващата компания, почиствайки американската секция, невнимателно е закачила стелажа с пробите, след което той е паднал, увличайки другите стелажи на принципа на „доминото“. В резултат на това, повече от 30 000 проби са се оказали разбити, останалите не подлежат на идентификация, тъй като са се съхранявали в надписани и номерирани епруветки, а на самите поставки информация не е имало“. Случайно или не, инцидентът се е случил в навечерието на посещение в офисите на WADA на съвместна австро-руска делегация микробиолози и биохимици от световна класа, които е трябвало да проведат сравнителен анализ на пробите на руските спортисти с проби на американските и да се направят доста авторитетни изводи. За отбелязване е, че тази делегация с много трудности се е добрала до разрешение за своята мисия, тъй като на пътя й са стояли доста непреодолими прегради и само техният авторитет в научния свят е помогнал да получат разрешение от МОК.

Инцидентът и последвалите разкрития месец по-късно ясно хвърлиха мазно, като мазут петно върху спорта. Последствията все по-осезаемо започват да приемат формата на студена война. Ембаргото за участие на всички руски лекоатлети и тежкоатлети в Рио и сведенията за манипулиране на пробите от Сочи, бяха искрата на зараждащия се конфликт на епруветки.

В отговор, на бял свят лъснаха кирливите ризи на Запада. “Fancy Bears” не удариха само по янките. Оказа се, че цели 14 страни са прибягвали до „медикаментозно лечение“ в състезателни периоди от време. Много от тях със сериозни доводи за употребата им. Сиреч болести, налагащи на приемника си да обърне внимание не на кариерата си, а на здравето си. С други думи – защо някой, който страда от тежко, но лечимо заболяване, ще се впуска в състезания (където се крепят само на забранените вещества), които могат само да влошат състоянието му? Оттеглянето за определен период от време, отдавайки се на лечение, почивка и пълно възстановяване, по подобие на Федерер през втората половина на 2016 година, би подействало по много по-благотворен начин на организма в дългосрочен план.

На 4 октомври 2016 сагата на Шарапова дочака развръзката си. След безкрайното няколкомесечно протакане на казуса й, Спортният арбитражен съд в Лозана постанови присъдата й от 24 месеца да бъде редуцирана на 15. Официална аргументация не последва, но причините бяха ясни – смекчаващите вина обстоятелства. Те бяха 3 основни: публично признание на вината, незнание за фигурирането на мелдония в „черния списък“ и готовността да поеме отговорността и последствията от действията си.
Ето какво споделя самата Мария в автобиографията си относно случая:

„Мелдоний? Дори не бях чувала за него. Вероятно ставаше дума за ужасна грешка. Реших да потърся информация в Гугъл. Когато резултатите излязоха, сърцето ми се сви. Мелдоният беше известен още като „Милдронат“, а това вече ми беше познато. Нямаше как да е другояче, след като приемах тази хранителна добавка от десет години. Тя се използва при лечението на много заболявания, включително и атеросклероза. Милдронатът ми беше препоръчан от семеен лекар през 2006-а. По това време постоянно се чувствах изморена, боледувах често и ЕКГ изследванията ми бяха извън нормата. В семейството ми имаше и случаи на диабет. Не се замислих кой знае колко, просто взех хапчето и започнах да го пия преди тежки физически тренировки, както хората пият аспирин, за да се предпазят от инфаркт. Не бях единствената, която го правеше. В Източна Европа и Русия милдронатът е като ибупрофен. Милиони хора го приемат всеки ден, включително и баба ми! Никога не съм го вписвала във формулярите на Международната тенис федерация (МТФ), където сме задължени да споменем всички лекарства и хранителни добавки, които сме приемали през изминалите седем дни, тъй като не го вземах всеки ден и не го смятах за по-различен от адвила, който приемах при болки.
Как милдронатът подпомага представянето ми на корта? Дори МТФ не може да ви отговори на този въпрос. Защото не помага по никакъв начин. Имам чувството, че го забраниха просто защото много източноевропейци го използваха. Навярно си казаха:“Е, щом го приемат, значи си има причина“, или нещо подобно”, пише рускинята.

Световната антидопингова агенция достигна компрометиращия си връх. Това доказа колко неадекватна е тя по отношение на структура и вземане на решения. Вследствие, от което страдат най-важните фигури – спортистите и феновете. Ако този двоен стандарт продължи да бъде тенденция, то вече няма да остане никой, който да вярва не в честната игра, а в чистата такава.