Възхваляван, когато е на върха и отричан, когато губи. „Човекът на арената” ни напомни кои са важните на деня, какъв е смисълът от индивидуалните усилия и защо тези, които основно наблюдаваме отстрани, нямаме право просто да съдим.

За мен изминаха два дни на осъзнаване, които ми позволиха още по-ясно да разчета значението на една чисто спортна победа.

Със своя успех във втория кръг на „Ролан Гарос” Григор Димитров не само отхвърли критиците и онези, които довчера го сочеха с пръст, заради поредицата слаби резултати. Не. Най-добрият български тенисист в историята направи много повече. Той съумя да надмогне самия себе си, психически и физически. Направи го по възможно най-впечатляващия начин и със сигурност вдъхновявайки стотици със своята красива игра.

Волята за успех, уникалните завършващи удари и отигравания бяха само едната страна на това събитие. Истинският смисъл бе там долу – на онази част от спортното облекло, която винаги стои здраво стъпила на земята. Цитатът от обувките на Григор - „The Man in the Arena” („Човекът на арената”) бе посланието, което провокира.

Даваме ли си изобщо сметка, кой е истински важен?

Колко от нас биват оценявани правилно за труда, който полагат всеки ден?

И колко от нас се борят докрай за цели, които мнозина биха нарекли с насмешка „идеал”?

Димитров за Вавринка: Със Стан си знаем дори кътните зъби