2015-та – една година, която беше белязана от огромни скандали и то на най-високите нива, в най-популярните спортове. И докато във футбола подозренията в корупция тлееха още преди Сеп Блатер да бъде преизбран за пореден път като президент на ФИФА, в леката атлетика скандалът се развихри с пълна сила, след като Международната атлетическа асоциация (IAAF)смени своя също дългогодишен ръководител.
Нека започнем по хронологията на събитията. Непосредствено преди редовния Конгрес на Международната футболна федерация (ФИФА), насрочен за май, стана ясно, че редица от членовете на ръководството са разследвани по подозрения в корупция, включително заради раздаването на домакинствата на Мондиалите през 2018 и 2022 г.
Незаконните схеми обаче не оказаха влияние на делегатите в Цюрих и Блатер спечели нов мандат като шеф на световния футбол с убедителна подкрепа. Разкритията около корупционните действия обаче се множаха с часове. Така броени дни след преизбирането Блатер подаде оставка, но обяви, че остава на поста си до февруари 2016 г., когато ще бъде свикан извънреден изборен Конгрес.
И ако някой си мислеше, че с това скандалът ще затихне, то определено се е лъгал. Незаконни плащания на милиони между Сеп Блатер и шефът на европейския футбол Мишел Платини доведоха до забрана на двамата ръководители да изпълняват задълженията си като президенти на ФИФА и УЕФА. Независимият Етичен комитет на световната футболна централа дори стигна още по-далеч, като заради злоупотребите на двамата излезе с решение да изключи Блатер и Платити от всякакви футболни дейности за срок от 8 години.
Така кандидатът за нов президент на ФИФА Платини се оказа предварително изключен от битката за ново ръководство през февруари 2016, но неговата дясна ръка в УЕФА Джани Инфантино е номиниран за президент на световния футбол, може би, за да се спасят властовите позиции на вече създаденото статукво.
И докато ФИФА бе извън правия път през почти цялата година, то в леката атлетика бурята се разрази след смяна на върха в Международната асоциация. Точно преди провеждането на световното първенство в Пекин, Конгресът на IAAF избра Себастиан Коу за свой нов лидер. Той замени спорната фигура на сенегалеца Ламин Диак.
И въпреки усещането за позитивно настроение от настъпилата промяна, разведрената атмосфера се задържа само заради последвалия лекоатлетически Мондиал в китайската столица.
В рамките на тези 9 дни емблемата на спорта Юсейн Болт спечели нови три титли в спринтовите бягания.
На 100 метра спорът бе особено очакван и то напълно оправдано, защото най-бързият за годината - американецът Джъстин Гатлин - остана втори във финала, само с 1 стотна зад мълнията от Ямайка.
Този факт постави въпроса, дали въпреки нейното моментно удължаване, ерата „Болт” не е към своя край.
Напук на тази въпросителна Юсейн блесна преди следващите си стартове в Пекин с мотото „Завинаги, най-бързият”, изписано на неговите спортни тренировъчни екипи.
Овациите на публиката на олимпийския стадион обаче утихнаха, а ехото на темата „допинг” отекна със застрашителни за репутацията на целия спорт размери. Битката на чистите атлети, срещу онези използващи забранени вещества се разгоря с нова сила, когато Независима комисия към Световната антидопингова агенция (WADA), публикува свой доклад, провокиран от позабравения от някой филм на германската обществена телевизия ARD. Оповестените резултати от разследването на допинг-ченгетата само потвърдиха подозренията за системна употреба на забранени вещества в Русия.
По-лошото обаче се оказа, че то е било прикривано от вече бившия президент на IAAF. Именно в тази връзка срещу Диак започна и разследване за корупция от страна на френските власти.
Лорд Коу отмени за първи път в историята Световната атлетическа гала, а обявяването на Атлет и Атлетка на годината бе извършено чисто формално на интернет-страницата на Международната атлетическа асоциация. Извънредните събития доведоха и до още извънредни мерки.
Заради установената система за допингиране Руската атлетическа федерация бе изключена от световната лека атлетика, което прати атлетите на една от най-успешните нации в спорта, в неизвестност дали те ще участват на Олимпийските игри в Рио през 2016 г. Неизвестност, която за никого не е ясно, кога точно ще приключи, а основното условие е Русия да върне доверието към себе си и към своите способности да гарантира, че системата покровителства единствено чистите атлети.
Така, отчетливият извод от случващото се в световния спорт през 2015-та е, че царят и царицата са голи.
Дали обаче ще се намери шивач, който отново да ги облече, едва ли ще зависи само от финансовите ресурси, които явно, че и до сега не са били придобивани и управлявани по правилен начин. За всички вече е ясно, че честният подход, с който работиш, може да бъде много по-ценен от всяко лична облага, защото в противен случай рушиш не просто своя образ, но и този, който поколения преди теб са градили за спортните идеали, наречени футбол и лека атлетика.
Коментирай