Писателят Петър Делчев, който поде приключенската инициатива да прекоси Черно море с каяк, сподели,  че само за 4 дни морето е успяло да покаже всичките си необятни страни. Петър е вече в Грузия, откъдето ще започне да гребе към България. Той стигна до там с яхта, която ще бъде около него по време на пътуването му.

Припомняме, че първоначалната идея бе писателят да потегли с каяка си от българска територия, но очакваното влошаване на времето наложи промяна на плана.

А ето и новото писмо от Петър, в което за пореден път той е безкрайно откровен:

„Здравейте, приятели!

На 20 август в 22:30 българско време пристигнахме в Батуми, Грузия. По пътя имахме прилична порция приключения. Ако сте гледали графиката и сте се чудили защо криволичим, ще поясня, че яхтата е 11,50 метра и се движи предимно на платна. Имахме дни с безветрие, две бурички с вятър 30 възела, гръмотевична нощна атака с пороен дъжд, а в последния ден бягахме от тройно торнадо. През цялото време ни съпровождаха делфини, а вълни по 5 метра за тях са повод за забавление, но мен определено ме респектираха!

Черно море е изумително и за 4 дни се постара да ни покаже от всичко. Ще ми остане спомен завинаги неописуемият цвят на водата, когато се гмурнах в най-дълбоката част на морето с мисълта, че под мен има 2200 метра вода... Нямахме вятър и слънцето ни изпържи с капитан Тенев, който се казва Светлозар, но всички го наричат Ламби. Само двамата бяхме, а автопилотът на яхтата се скапа на първия час и се наложи постоянно да се сменяме на щурвала.

Сега в Батуми очакваме нов автопилот и още един човек екипаж за обратния път. Ламби е известен тук, защото като капитан на кораб е спасил 15 грузински моряци от 16-месечен плен на сомалийските пирати. Подробности в книгата, но подсказвам, че са с холивудски измерения!

Ще пиша пак. Сега ще мием яхтата и ще пускаме „Куахала” на вода.
Щастлив съм, най-после съм в експедицията!

В същото време съм и спокоен, защото напълно ми се изясни, че нищо не зависи от мен. Аз ще дам всичко от себе си, а морето ще реши дали е достатъчно, за да ме пусне да се прибира с каяк през него.

Петър Делчев“