НОкаутЕМВРИ 2014

Ден след ден, месец след месец стигнахне до ноември 2014 година. За съжаление, това бе период в годината, в който успехите бяха значително по-малко от негативните резултати. Удар след удар, нокдаун след нокдаун. И в крайна сметка – нокаут.

Очаквахме ноември с голямо нетърпение, най-вече заради т.нар. битка на гигантите. Кубрат Пулев трябваше да излезе срещу най-голямото име в професионалния бокс - Владимир Кличко. Още в навечерието на мача в Хамбург, Германия, всички български фенове бяха притихнали. Едни се възхищаваха на смелостта на Кобрата да говори открито и да напада словесно своя съперник. Други тайничко се надяваха страната ни да има световен шампион. А трети... третите не са важни. Поне не и за този обобщаващ материал.

Всичко започна доста по-рано, когато Владимир Кличко отложи мача, заради контузия. Появиха се слухове, че се е уплашил, че е симулирал. В крайна сметка, около полунощ на 15 ноември светлините на прожекторите бяха насочени към двамата боксьори. Ударите под кръста извън ринга вече нямаха никакво значение. Кобрата излезе пред публиката с осанката на смелия претендент, който дръзва да се опълчи на статуквото. Кличко се появи като истински шампион. Гонгът удари, всички българи притаиха дъх. Повече, отколкото сами можете да си представите. Цялата ни страна за няколко минути бе вперила поглед към телевизионните екрани. Първи рунд. Мачът започна лошо за Кубрат Пулев. Втори рунд. Надежда за нашето момче. Трети рунд, четвърти и пети рунд. Край. Кобрата е на земята. Повален в нокаут. Но в никакъв случай обезверен. „Продължаваме напред! Българите сме големи и велики, никога не се предаваме! Обичам ви! Българите сме най-големите в света!" Това заяви минути след най-тежкия си удар в живота Кубрат Пулев.  

Нокаутите през ноември обаче не свършиха. Не и за българския футбол. Това беше месецът, в който Лудогорец трябваше да осъзнае, че романтичното пътешествие в Шампионската лига ще има своя край. След огромните надежди и очаквания дойде тежкото гостуване на Базел. Поражението с 0:4 не сломи българския шампион, но показа, че „без Моци, няма победа“. Шансовете за класиране напред в най-комерсиалния клубен турнир се изпариха след равенството 2:2 с Ливърпул на Националния стадион „Васил Левски“. Правилото, че лудите мачове са запазена марка за разградчани, бе доказано за пореден път, след като Георги Терзиев вкара изравнителния гол в края на мача. В крайна сметка, това беше моментът, в който стана ясно, че Шампионската лига ще се отдалечи от Лудогорец, но мечтата ще продължи да съществува... до следващия път.

Нокаутите продължиха, дори станаха много по-тежки за понасяне. След като бе уволнен като селекционер на националния отбор по футбол Любослав Пенев отвърна на удара с мноооого тежки обвинения. Равенството с Малта (1:1) изхвърли треньора от борда, а той реши не само да не хване спасителния пояс, но и да си отреже всички въжета, с единствената идея - да каже своята истина.

източник: Георги Димитров/Gong.bg

Едно интервю се превърна в разковничето на големия раздор. Любо Пенев не се посвени да хвърли конкретни и силни думи по адрес на Венци Стефанов, Кирил Домусчиев, Емил Костадинов, Йордан Лечков и Атанас Фурнаджиев. Смелост или глупост? А може би по малко и от двете. Любо Пенев отвори зараснали рани и бръкна толкова дълбоко, колкото малцина са го правили. „Не знам как изобщо Лечков е на свобода. Беше на път да затрие града си, футболния си отбор. Лечков е основният виновник Бербатов да не играе в националния отбор.“ И още, и още тежки думи, след като чашата на търпението преля. А след три дни буря с коментари кой е неграмотен и кой - нисък, вятърът утихна. Бившият селекционер сви платната към чужбина, а БФС продължи да по стария и отъпкан път, без да бърза, без секундант, който да щрака с хронометъра.

На родната сцена ударите под пояса тепърва започваха. Двубоят ЦСКА – Лудогорец стартира много по-рано от първия съдийски сигнал. Кога ще се играе мачът? В колко часа? Кой съдия ще го ръководи? Всички тези въпроси дадоха повод на представителите на двата щаба да започнат война, пренесла се в медийното пространство. След като срещата бе пренасрочена за почивен ден, събота, дойде ред и на главния рефер. Декларации, персони нон грата, отхвърлени възможности, предложен жребий. Напрежението дойде в повече дори на председателя на съдийската комисия. Никола Джугански заложи на Николай Йорданов, но след ескалацията на недоволството от „червения лагер“срещу съдията, шефът на родните съдии подаде оставка. Главният рефер беше определен след жребий, малко преди началото на срещата между ЦСКА и Лудогорец, а в последствие и оставката на Джугански бе скъсана. Всичко възвърна стария си добре познат ритъм, а покрай скандалите, равенството 1:1 беше бързо забравено, дори малцина са онези, които помнят голмайсторите - Александър Тунчев и Фабио Ешпиньо. Ритникът срещу паднал на земята съперник, вдигнатият среден пръст и полетелият към играчите камък само допълниха милата родна картинка. Борбата от терена се превърна в думи след това, а в крайна сметка и в декларации.

Това обаче далеч не бяха единствените удари през месец ноември. Наред с кризата и неубедителното си представяне, Левски трябваше да се справи и със загубата на скъп човек. Д-р Жан Филипов измина земния си път, като в голямата си част посвети своите усилия за доброто на „сините“. Десетки спортни личности си казаха „сбогом“ и отдадоха последна почит на заслужилия специалист.

На другия полюс, войните се водеха отново пред очите на медиите. Даниел Боримиров изрази публично възмущението си от наличието на клубни президенти в Изпълкома на БФС, а Георги Иванов го подкрепи. Гонзо също нападна членовете на ръководния орган, както и Борислав Михайлов. „Какво има към клубовете, единствено глоби? Какво правят за развитието на футбола? Нека Боби Михайлов и Изпълкома да обяснят как развиват футбола в България. По никакъв, ако се хвалиш само с това, че можем да платиш лагера на националния отбор“, коментира Гонзо.

Във водовъртежа на цялата тази обстановка, едно българско момиче успя да стигне до световния връх. Един от малкото светли мигове. Станимира Петрова грабна златото в категория до 54 килограма на шампионата на стария континент, с което се превърна в първата българка в историята – световна шампионка по бокс за жени.

източник: БГНЕС

В същото време нокдаунът беше за баскетболния Левски. Едно нещастие никога не идва само. В момента, в който Тити Папазов се опитваше да стабилизира финансово тима, отборът бележеше загуби на терена в Адриатичекста лига, но най-големият крах настъпи по време на мача с Партизан в зала „Универсиада”. Двете агитки стигнаха до саморазправа. Гардовете на частната охранителна фирма не успяха да овладеят ситуацията, а тежката санкция отнесе отборът-домакин. Феновете, които по-рано през годината се радваха на требъл, сега усложниха ситуацията на „сините”, за да се стигне до момента, в който най-емоционалният треньор обяви: „Никога не съм се чувствал толкова безсилен.”

Наред с паденията, обаче месец ноември трябва да бъде запомнен и с един прекрасен пример за максимата, че „футболът е много повече от една игра”. Доказателството дойде от Пловдив. Отборът на Ботев, в това число и феновете, се обединиха около една човешка кауза. Малкият-голям ботевист Коце Архондакис прекара един цял ден в компанията на своите идоли, на клубната база в Коматево. 9-годишното момче продължава борбата си с рака, но вече знае, че не е сам.

източник: Ботев Пд

Надежда, макар и малка, през месец ноември донесе назначаването на Красен Кралев. Малко след избирането на новото правителство, бяха обявени и имената на министрите. След Мариана Георгиева и служебния министър Евгения Раданова, спортния ресор пое бившият президент на футболния Черно море. За хубаво или за лошо, бъдещето ще покаже. Едно е ясно, българският спорт боледува и се нуждае от хора, които не се боят да запретнат ръкави и да отрежат туморните клетки, за да бъде цялата 2015 година много по-позитивна и успешна.