Художествената гимнастика е един от най-традиционните, успешни и любими спортове за България.

Световната титла в Измир за ансамбъла, последвана от бронз с цената на злато от Олимпиадата в Рио, възвърнаха прозвището „златните момичета“ за грациите ни. Този отбор вече се раздели с килима, но повечето остават свързани с художествената гимнастика.

Те обаче трасираха пътя към голямото завръщане на този нежен и много тежък спорт към най-високите върхове в света. Там, където дълги години бяха „златните момичета“ на Нешка Робева, класическите прототипи на успеха на грациите ни.

После този спорт малко или много отстъпи от водещите позиции на България. Отново бе сред силните, но не най-най.

Там трайно се настани Русия, но и много други нации участват в огромната конкуренция – Беларус, Украйна, Италия, Израел, Испания...

Сега обаче настъпи моментът за новия български бум. Новият ансамбъл не само пое достойно щафетата от предишния, но и за кратко време се наложи като сила номер 1. До такава степен, че в Италия, например, заподозряха, че момичетата, водени от треньора Весела Димитрова, са тренирали тайно доста отдавна, а не са нов отбор от края на миналата година. До такава степен сигурността и обиграността на момичетата внушават респект у останалите.

Но не е само това – изключителната оригиналност и сложност в композициите ги наложиха на първо място в Световната купа, като след трите им победи в многобоя, нашите момичета спечелиха надпреварата и в генералното класиране.

И тук стожерът на възхода на родната художествена гимнастика Илиана Раева изплю камъчето: „Ако миналият ансамбъл желаеше просто медал от Олимпиада, предвид и ада, през който премина, този се е насочил директно към златото.“

Така че, Токио, чакай България! Но преди това има много други етапи, които нашите трябва да преминат – Европейско, Световно, има три години до 2020-а. До тогава те трябва да натрупат още рутина и майсторство, за да попълним витрината на художествената ни гимнастика с липсващия най-ценен медал от Олимпийски игри.

Но ансамбълът не е всичко. В индивидуалната надпревара акциите на Невяна Владинова и Катрин Тасева нарастват неимоверно бързо. Макар и в отсъствието на водещите в момента руски гимнастички в София, нашите момичета станаха безапелационно първа и втора. Вече спокойно могат да погледнат към медалите в многобоя от най-големите състезания дори при огромната конкуренция не само на рускините – на беларускини, украинки, израелки, италианки.

А зад Невяна и Катрин идват още, които чакат своя ред – Боряна Калейн, Ерика Зафирова, Петя Борисова са следващите.

А Русия със сигурност няма да отстъпи без бой водещите позиции. Там под ръководството на Ирина Винер гимнастичките имат цял център за подготовка с невероятни условия за подготовка, до детайли от сорта на прясно мляко от специално отглеждани заради гимнастичките крави. А медицинският център в Новогорск на руските грации е като за подготовка на космонавти.

Но нашите го могат. Ще им помага и новият правилник, който изравнява тежестта на уменията с уред с тези с тяло в оценката. А българската гимнастика винаги е била силна с уредите, съперничките от Русия пък са с превъзходство в пируетите, елементите с тяло, а и могат да открият в огромния си кадрови потенциал природно гъвкави гимнастички.

Сега везните се поуравновесяват. Което обаче не означава, че ще бъде леко, напротив.

Но България върви нагоре в художествената гимнастика. За радост на множеството й почитатели.