Мария Петрова за най-незабравимия миг от Световното в София

Трикратната световна шампионка по художествена гимнастика Мария Петрова сподели кой е бил най-незабравимият миг от провелото се през есента на 2018 година Световно първенство по художествена гимнастика в София. В интервю за предаването на „Код Спорт“ по ТВ+ едно от „златните момичета“, което бе и посланик на турнира в София, не се поколеба да каже, че световната титла на ансамбъла на съчетанието на пет обръча е бил най-вълнуващия миг за нея.

Петрова, която е заместник-председател на федерацията по художествена гимнастика, взе отношение и по казуса с Теодора Александров, която напусна ансамбъла, както говори за това, което предстои на грациозния спорт у нас.

- Здравей, Мария! Каква беше 2018 г. за българската художествена гимнастика според теб? Можеше ли още или всичко беше по план?

- Измина една успешна година за българската художествена гимнастика. Организирахме две големи първенства – Световната купа и Световно първенство, което дълги години не бе организирано в България. Вие сте спортни журналисти и знаете колко е важно България да е домакин на такива състезания. Като страна и като спорт даваме заявка, че сме част от елита. Показваме, че се интересуваме, ангажираме се и приемаме нашите чуждестранни гости в България. По този начин даваме един добър старт на нашите гимнастички – чрез това домакинство да могат да се изявят пред родна публика. Казват, че пред родна публика ти никнат крила и играеш по-добре. Мисля, че гимнастичките се справиха добре. Има още какво да се желае и оттук нататък работим за натрупване и да постигаме все по-големи и по-големи успехи.

- Ти беше посланик на 36-ото Световно първенство в София. С какви проблеми се сблъскахте при организирането на форума в “Арена Армеец”?

- От моята гледна точка нямахме никакви проблеми. Наистина Световното първенство беше един фурор. Много от нашите чуждестранни гости, приятели и специалисти говореха дълги месеци след това за организацията на това първенство, но най-вече за това как са се чувствали всички в България - и гимнастички, и официални лица, и треньори. А това е изключително важно. Така че от гледна точка на повечето хора, всичко беше прекрасно.

- Най-незабравимият ти спомен от шампионата в София?

- Този така дълго очакван медал в ансамбъла, защото беше много, много емоционален момент. Беше толкова хубаво пред родна публика да можеш да направиш така, че всички ние заедно да чуем химна на България. Да се почувстваме горди и единни в този момент.

- Камерата даваше и вас, големите шампионки, изглеждахте все едно за първи път чувате химна.

- Толкова изстрадан и дългоочакван медал. Затова емоциите бяха големи. Много хубава идея от страна на Илиана беше да покани всички шампионки на България. Ако не се лъжа, са 76. Това е една гордост за България и за художествената гимнастика. Да могат всички да видят, че ние имаме едно славно минало. Продължаваме да работим в този дух. Показваме, че имаме с какво да се гордеем и че следваме стъпките на шампионите.

- Имахте много хубави срещи с всички тези „златни момичета“, които живеят в различни краища на света и много рядко се събирате.

- От Америка, от Нова Зеландия, от Канада, от Сингапур… Беше страхотно!

- Вие сте на всеки километър!

- Ами, много сме! Всъщност това е най-красивият спорт за жени.

-Мислите ли вече с Илиана Раева за домакинството на Европейското първенство през 2021 г. и на Световния шампионат през 2022 г.?

- Като представител на европейската художествена гимнастика много бих искала да имаме домакинство на Европейско първенство. Още повече, че България не е имала европейско първенство на своя територия. Но изненадата дойде от това, че благодарение на този фурор, който направихме с миналогодишната организация на Световното първенство, ние веднага получихме възможност да бъдем домакини на шампионата през 2022 г. Така че погледите ни са насочени натам. Надявам се да се справим още по-добре с организацията. Но най-вече да зарадваме още повече нашата българска публика, да имаме златни медали в индивидуалното и в ансамбъла.

- От какво още се нуждае българската художествена гимнастика? Русия все така твърд доминант ли е или вече ги застигаме?

- Много голям процент от това накъде върви спортът и как се подрежда конкуренцията зависи от правилника. В последните години правилата се променяха непрекъснато с цел да бъде по-близко до широката публика, да бъде по-разбрано от всички. Мисля, че има бъдеще. Има още какво да се желае, но тепърва предстои.

- Винаги като видя вездесъщата Ирина Винер в залата, имам чувството, че вече руските гимнастички имат половин точка повече…

- Все още спортът ни е за прекалено събрана публика, за тесни специалисти. Затова обърнах внимание на правилника, че той гледа в посока да се разбира по-добре от всички. Русия не е недосегаема. Както виждате, в момента специално при ансамблите те не са хегемон, нито непрекъснато са абонирани за първото място. И ние, и Италия много сериозно се борим с тях. През годината винаги вървим така – веднъж ние сме първи, после Русия, после Италия. Тези три държави в ансамблите сме еднакви като сила и по заявка за първото място. Ако мога така да обясня на хората, които харесват художествената гимнастика, началото на този спорт е тръгнало от Русия. Движенията на тялото са много по-амплитудни, много по-широки. Те са доста добри в трудностите с тяло. Но тъй като говорим, че нашият спорт не е само трудност с тяло, той е трудност с уред, той е артистичност, той е чистота. В момента правилникът дава възможност на всеки един от тези компоненти да има достатъчно тежест в крайната оценка. Всъщност това даде възможност на другите страни също да повишат своето ниво на работа с тяло, но и да бъдат достатъчно добра конкуренция на Русия.

- На фона на всички тези успехи малко изненадващо избухна скандалът между състезателката от ансамбъла Теодора Александрова и федерацията ни по художествена гимнастика. Как ще коментираш думите ѝ, че причината да прекрати кариерата е не контузия, а морално-психологическа?

- Смятам, че когато имаш проблем, има нещо, от което не си доволен, трябва първо да говориш с хората, с които работиш. Трябва да говориш със своя екип, с треньорите, с управлението. Да заявиш своите желания или претенции, от какво си недоволен и след това вече това да излиза в публичното пространство. В този ред на мисли аз не одобрявам нейната постъпка, защото ако тя е имала такива проблеми и претенции, не е дошла да каже, да говори с нас и да заяви своите недоволства. А и в художествената гимнастика работим само жени. Може би емоциите при нас са повече. И поради това много често избухват неразбирателства между жени. Аз лично не одобрявам това, че трябва директно да се излиза в публичното пространство, когато има проблем. Той трябва да се решава първо в кухнята и след това вече да се направи изявление, което да е подредено, професионално – ето го проблемът, това е решението и т.н.