Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева се върна назад в спомените си, за да разкаже за времето на „златните момичета“ и незабравимото перо на спортния журналист Маргарита Рангелова.

Именно в нейна чест, за 20-и път, ще се проведе турнирът за Купа Левски. Състезанието по художествена гимнастика е този уикенд в зала „Универсиада“.

В годините на т.нар. социализъм е властвала друга система, но именно от тогава са най-милите и поучителни истории, както на любимката на Маргарита Рангелова – Илиана Раева, така и на нейния треньор Нешка Робева.

„Турнирът е специален, заради специалната Маргарита Рангелова. За да е специално нещо, обектът трябва да е много специално. Маргарита е една от двете журналистки, които направиха възможно художествената гимнастика да достигне не само до всяко кътче в България или телевизор, а до всяко сърце на българина – млади, стари, мъже и жени. Другата е Вера Маринова. Това са журналистите, които бяха, сякаш част от нашия екип. Те са имали много проблеми във времето и с Нешка, с нас, заради това, което са писали, но там имаше градивна критика. Те правеха критиката с цел да бъдат в помощ, не да разобличават, да рушат, не да омаскарят, а да подпомогнат“, сподели Илиана Раева.

„Спомням си Световното първенство в Лондон, когато аз за първи път пробих „съветската стена“ тогава и взех златен медал на бухалки, тогава телевизионните работници стачкуваха и шампионатът не се излъчваше, а Маргарита успя да го пресъздаде. Аз си имам една тетрадка с изрезки от тогава, като всеки млад човек. Тя ми казваше тогава: „Хайде, бий ги, бий ги, за да висиш какво ще напиша.“ Тогава не ги победих, те бяха много силни. На Европейското първенство следващата година ги победих. Тогава отидох при нея и в типично мой стил й казах: „Хайде, сега да те видя какво ще напишеш.“ На другия ден във вестник „Старт“ излезе с голямо заглавие: „Кралица Илиана“. Имаше много контакт с нас“, спомни си Раева.

„Когато съм имала проблеми, особено в последните години, повече ми бяха проблемите с Нешка, отколкото непроблемите. Тя беше човекът, който е идвала при мен и се е опитвала да ми каже, че това, което Нешка се опитва да прави е за мое добро. Нямаше сила на света в ония години, която да ме убеди, че е така, но тя го правеше. Търсехме я, аз я търсех. Исках й мнението. Много умееше да те накара да трептиш и летиш, но и много умееше да те размаже. Наистина много го умееше“, допълни Илиана Раева.

„За Маргарита Рангелова професията беше мисия, както и за Вера Маринова. Мисия – да бъде нещо градивно, красиво, голямо, нещо, което да прескочи Дунава, най-доброто в света. Те бяха част от екипа със своето перо. Много хора млади сега казват, че едва ли не те са били там, за да популяризират. Не е така. Мисията на журналиста е много голяма, на спортния журналист. И аз знам, че вие работите в едно много трудно време. Знам, че много от вас имат таланта, силата и смелостта, но нямат възможността. Въпреки това, човек ако е влюбен в професията си, някак съдбата го закриля и го праща по онзи път, който да му даде осъщественост“, каза още Илиана Раева.

„Аз навремето съм била бунтарка, винаги съм била против всичко, казах на 20 години, че ще работя сама и никога не се върнах. И съм минала през страшно много трудности. След толкова много години, ето го резултатът с Нешка. Човек трябва да бъде смел и да уважава ценностната си система. Тогава другата система не може да те смачка и унищожи“, завърши Илиана Раева.