Кончината на Серджо Маркионе отвори бездна във Ферари, която в момента се запълва от три личности, всяка от които със собствена идеология и маниер. Главният въпрос е: Кой ще се наложи в битката за властта във Ферари?

Преди време мнозина очакваха Маркионе да се провали и да не изведе тима до фантастичен ренесанс, в който да имат най-добрата кола в продължение на месеци и да оспорят доминацията на Мерцедес. Енигматичният бос не успя да довърши започнатото и да нареди и последното парче от пъзела. Преждевременната му смърт дойде без да има начертан наследствен план за правоприемника му и това отвори вакуум за властта както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

По традиция, патови ситуации в Италия се разнищват с много драми и обрати. Ферари се ръководи от уникален борд на аристократи и индустриалци, въпреки опитите да се демонстрира глобален имидж. Според мнозина те се намират в странна вселена, която много рядко може да бъде разбрана от околния свят. За това свидетелстват много от моите италиански колеги, както и специалисти, вече преминали през "скудерията". Най-отличителното е, че водещите фигури в компанията винаги живеят в своя реалност, изолирана по особен начин от тази за останалите. Култура, в която не се черпи пример отвън, а такава, която се търси да бъде изградена отвътре.

Маркионе бе само с единия крак във външния свят. Той имаше богат корпоративен опит и крачеше свободно в реалността. Можеше да води диалог с конкурентите и шефовете на спорта. По нищо не изглеждаше, че нещо може да спре понякога бруталната му личност. Освен рака. Роден в Италия, израснал в Канада и с югославянска кръв – достоен наследник на клана Аниели. Счетоводител, адвокат и философ. Безкомпромисен, уволнил мнозина, но с ясна мисъл и с усет към това какви са проблемите и как се казват. Бързо усвои триковете във Формула 1 и това се забелязваше още от първите му участия в стратегическите групи.

При всички срещи и изяви до него стоеше Маурицио Аривабене, който му казваше кога да спре да говори в името на доброто на отбора му. И Маркионе го слушаше. Именно той го беше избрал да заема позицията на шеф на тима. Аривабене дойде с бекграунд на специалист в маркетинга и продажбите в приближената на Фиат и Ферари компания "Филип Морис". Маурицио не беше овластен по начина, по който са другите тимбосове – той заемаше поста си, за да предотвратява бурите и да се опитва да държи нещата в покой.

Аривабене разбра как се случват нещата във Формула 1, също че контролът на качеството и вникването в дребните детайли правят голямата разлика. Урок, който си взе при анализа на ерата Браун/Шумахер. Маркионе обаче не искаше да повтаря тази структура. След продължителни интервюта с водещите фигури в компанията (както и много уволнени), той промени корпоративната йерархия. В този процес той се впечатли от уравновесения и интелигентен подход на Матия Биното, който по това време бе заместник-ръководител на отдела за двигатели. Аривабене промотира Биното на тази позиция през 2014-а и след като не бе продължен договора на Джеймс Алисън (който отиде в Мерцедес), Биното бе промотиран до технически директор през 2016-а. Матия е от специалистите, които виждат голямата картинка, много талантлив инженер и добър ръководител на техническото звено. Недемонстративен, но умен и амбициозен – характеристики, много напомнящи за тези на Рос Браун.

С напредването на времето Маркионе търсеше много повече обратна връзка от Биното, а не от Аривабене. Главните решения се взимаха по-скоро от първия, а не от втория. Затова се говореше по-рано през този сезон, че може да има смяна на ръководния пост в тима. Маркионе задвижи плана по заменяването на Райконен с Льоклер, както и още няколко промени в техническия департамент. Смяната на върха трябваше да е завършека. Но неприятното влошаване на здравето му попречи на всичко това. И затова – докато Аривабене е в тима, промоцията на Биното остава в сферата на неизвестното.

Фиаското през целия уикенд на „Монца“ и провалените състезания след това объркват още повече положението. Джон Елкан и Луи Камилери, които са новите фигури на върха на стълбицата, са с по-мек подход и като цяло са много по-различни от Маркионе. Щеше ли последният да позволи Райконен да е в по-добрата позиция от Фетел в квалификацията в Италия, независимо, че бе дошъл неговият ред да е водеща кола? По-скоро не. Как щеше да протече сезона на тима след това? Със сигурност по-различно, откакто е в момента. Камилери и Аривабене се познават от над 15 години покрай ангажиментите си във ФМИ и свободата, която получи последният, дойде в неподходящ момент. Затова и се заговори за завой към Ювентус, но и това не е ясно. Нищо не е ясно.

Императорът е мъртъв. Много хора отвън не могат да му простят, че затри легендарния бранд Lancia. Много хора отвътре ненавиждаха методите му, изказа му, решенията му и чакаха промяна на силите. Те настъпиха, но сега ще има ли кой да даде посока на тима? Може ли Биното да продължи добрата си работа до момента и може ли да се разбира с Аривабене? Ще остане ли последният в тима и след края на сезона? Може ли високият мениджмънт да намери добри заместници и ще има ли тимът нови големи визионери? Дефинитивен отговор няма, тъй като събитията в Маранело са твърде мрачни. И то докато Мерцедес и Хамилтън добавиха още един сезон към дългия си период на доминация. Във Ферари всичко бе ясно, само когато водещите фигури не бяха родом от Италия – Жан Тод (Франция), Рос Браун (Англия), Михаел Шумахер (Германия), Рори Бърни (Англия), Николас Томбазис (Гърция) и т.н.