Преди няколко дни шесткратният световен шампион - Люис Хамилтън е заявил на родна земя, че вече изпуска парата.

"Ако имах възможност да не карам последните 2 състезания, нямаше да го правя."

В това има логика, тъй като има много силен социален момент. Спортистите на толкова високо ниво имат напълно различен асоциален живот. Уикендите, когато другите почиват - те работят. След това, когато всички останали работят - те почиват. Това е една много малка част от напрежението, на което са подложени.

Хамилтън ще започне 35-ата си годишнина. Той не е младеж. Постигнал е всичко. Отдавна може да си позволи да не полага никакви усилия никъде.

Той като шампион все още приема нови и нови предизвикателства. Автомобилите се променят. Изискванията към гумите стават различни. Има млади пилоти, решени на всичко, така както той преди над 12 години. Отдавна е на върха.

Как обаче спортисти като Джокович, като Федерер, като Кристиано Роналдо останават толкова дълго време на върха? С много мотивация, с много работа и с постоянно преоткриване. Хамилтън и преди 2-3-4 години е давал най-доброто, на което е способен, но тогава колите са били с различни характеристики.

Хора с техните възможности имат много варианти за презареждане на батериите, но когато един човек е спечелил всичко, което може да спечели, не са много дразнителите пред него. Не е наясно как някои успяват да поддържат мотивацията си, а други - не.