Люис Хамилтън доминира домашната си Гран При и се доближи на 1 точка от Себастиан Фетел във временното подреждане, точно когато преполовихме сезона. Целият свят обаче продължава да е обвързан или от любов, или от омраза, към личността на британеца. Затова и се чудех между заглавията Непадналият ангел или Кралят без корона. Иска ми се да обърнем внимание на някои особени моменти от комуникацията на Люис с публиката и перцепцията на последната към него.

Започваме от решението на Люис да изкара краткотрайна почивка на гръцки остров, популярен повече с еднополовите взаимоотношения на туристите му, отколкото да бъде в столицата на Англия, където беше проведено едно от най-мащабните събития в историята на спорта, което имаше единствената цел да забавлява феновете. Пилотите работят за изключително много пари и имат облигацията да се отзовават на спорта, когато той се нуждае от тях. Защото публиката пълни пистите и улиците заради личностите.

В изказванията му след това се забеляза, че съжали за взетото решение. Независимо от критиките и на най-верните му фенове, той се опита да изкаже тезата, че само той знае как да се подготвя за надпреварите. Но това дори не е въпросът в случая. Люис спечели на “Силвърстоун”, ерго подготовката му е била отлична. Но не става дума за това - става дума за това, че хората се почувстваха предадени от отсъствието му. Мнозина побързаха да окачествят това като арогантност.

Люис обаче отговори с победа на “Силвърстоун” и представянето му бе забележително. В Монако не успя да загрее гумите, в Баку загуби сигурен успех заради нелепия инцидент с яката на кокпита, а в Австрия беше ограбен от шансовете за успех заради смяната на трансмисия. Но във всеки един от тези стартове, британецът извлечаше максимума и беше сред най-бързите състезатели. В Канада и Англия доминира. Хамилтън продължава да обединява хората в екипа около себе си и те се отплащат с постоянни промени и подобрения по неговия болид. Всичко това дава резултат. Като пилот той не загуби нито едно от най-силните си качества.

И така идваме до голямата дилема. Като че ли нещо липсва в имиджа на Люис извън трасето, за да могат да го обикнат всички. Какво е това нещо? Самият той призна пред един от най-авторитетните ни колеги: “Колко повече патриотизъм да покажа? На най-високото място на подиума съм и вея нашето знаме. Виждам любовта и подкрепата на хората, но накрая отново има критика.” Хамилтън строши почти всички рекорди в спорта, като реално над него остана само великия Михаел. И към него той проявява огромен респект: “Никой не може да се сравнява с резултатите му, защото той е най-добрият за всички времена.” И накрая пак се стига до нерешителни ходове.

Позитивното за Люис е, че най-големият му съперник на това време - Себастиан Фетел - генерира същите емоции. Или любов, или омраза. Двамата попаднаха в най-развитата ера на спорта, когато достъпът до информация е възможно най-улеснен. В това също могат да се крият причините за тези двупосочни емоции. Така е с почти всяка една личност, свързана със спорта, включително и с коментаторите - някои харесват случващото се, други не. И понякога просто няма какво да направиш.

Тук говорим обаче за най-добрите пилоти в света и феновете продължават да се доверяват на вечната максима, че действията на пистата би трябвало да отговарят на тези извън нея. За публиката отвъд Океана, имиджът на Хамилтън приляга чудесно на аурата му на рап звезда. В консервативна Англия обаче Миконос вместо Лондон е непростим избор. Триумфите в неделя остават в историята и нейната статистика, но любовта на хората е специфична и се печели с отношение. Както и с доверие, и постоянство. Пътят на големите имена на тази генерация е много труден, но това прави всяка една тяхна стъпка така забележителна и ни кара да сме заредени с нетърпение за следващия епизод. Унгария ни очаква, а доказването на Хамилтън и Фетел върви с всички сили, независимо от 7-те титли, които двамата общо притежават. Абсурдно е да говорим за доказване при тези постижения, но живеем в много интересни времена и спортът отдавна не е бил толкова пъстър.