Фернандо Алонсо е в дискусията за един от най-добрите пилоти във Формула 1 за всички времена. Той спря доминацията на Шумахер и Ферари през 2000-те години, след като Макларън с Мерцедес опитаха и не успяха, и Хакинен се отказа от участие в спорта. Уилямс с неназоваемия технологичен и финансов ресурс на БМВ също опитаха и се провалиха, което също доведе до провала на кариерите на Ралф Шумахер и Хуан Пабло Монтоя. БАР с парите на Бритиш Америкън Табако и Хонда също останаха без нищо. Но Фернандо и Рено триумфираха и то два поредни пъти.

Няколко неща никога не трябва да бъдат забравяни за Алонсо - за времето си беше най-младият победител в Гран При, когато възрастовата граница беше по-различна от сега; изпревари Михаел от външната страна на 130R на “Сузука”, което приличаше на предаване на короната, сякаш генерациите се смениха с едно движение; спечели две титли с Рено, след като организира целия тим около себе си, без да има шампионски или невероятен състезателен опит; търсеше с всички сили да намери начин да върне Ферари начело. Но наследството му винаги ще бъде белязано от въпроса: Но какво можеше да е по-различно? - Отговорът е лесен - можеше да има повече от две титли.

От личен аспект мога да разкрия, че Алонсо винаги е бил един от най-приятните събеседници. Бях учуден още през 2009-та, че е един от най-откритите пилоти в падока. Останах впечатлен от една ситуация между нас, когато трябваше да държи микрофона на българска телевизия и да направи анонс - “Гледайте Формула 1 по ТВ7”. Той обаче го анонсира като “Канал 7” (по навик от испанските медии). Каза го и тръгна да си ходи с пресаташето. При положение, че достъпът до пилотите е адски ограничен, реших все пак да натрупам куража да го спра и да му обясня, че е направил грешка. Той се усмихна и го записа още два пъти правилно! За двукратен световен шампион и за пилот от Формула 1 като цяло, това е впечатляваща смиреност и отзивчивост. 

По-задълбоченият анализ на кариерното му развитие подчертава няколко моменти, които насочиха събитията в грешна посока. Първо, смело вярваше, че има статута на “№1 пилот” в Макларън под ръководството на Рон Денис. Второ, не искаше да повярва, че след две титли най-големият му опонент ще е британският му съотборник в британски тим, който финансира кариерата му от 13-годишен (Люис Хамилтън). Трето, спомняте ли си Q3 на “Хунгароринг” през 2007-ма? Фернандо умишлено се забави в бокса, за да блокира последния опит на Люис, с което си навлече гнева на тима и медиите. Четвърто, напусна Макларън, макар че Хамилтън и Маса допускаха много грешки през следващата 2008-ма и реално Фернандо можеше да е в спора за титлата. Пето, през 2009-та можеше да влезе като трикратен световен шампион и евентуално да се изпълни един отдавна скриван (и нетолкова) сценарий, по който да стане пилот на Ред Бул през 2010-та до Фетел. Шесто, повдигна нивото във Ферари, но не успя да спечели. Седмо, завърна се в тима, в който опропости династията си.

С бурен нрав и темперамент Алонсо достигна до Формула 1, извървя пътя от Минарди до Рено, победи Шумахер и може би поради същите причини - не успя да постигне повече. Безспорно, една от най-колоритните и отличаващи се личности в историята на спорта и един от най-талантливите пилоти като умения за всички времена. “Само ако…, щеше…” вероятно ще резонира в наследството му завинаги.