Любомир Асенов е единственият българин, който има право да снима всичко, което се случва около Формула 1. Само след дни в София се открива изложба с негови фотографии.

Кой, как и какво може да снима по време на състезания, тренировки и квалификации фотографът разказа в Дарик Кафе.

Михаил Дюзев: Ти си един от 80-те души в света, които могат да снимат на Формула 1.

Любомир Асенов: Да, 80 души са в квотата за всяко едно състезание. България е представена от мен и списанието, за което работя. Тези 80 души са разделени на две групи - 50 постоянни, сред които вече съм и аз; другите 30 са фотографи, които са от състезание за състезание.

Които печелят и губят мястото си, както и правото да снимат.

Да, защото след всяко състезание си длъжен да изпратиш това, което си снимал и във FIA преценяват дали ставаш или не ставаш.

Понеже българинът е критичен и съмнителен, нищо чудно някой да си каже - какъв връзкар си ти, за да се уредиш. Как става тази работа?

Няма връзки, става с попълване на хубави документи и изисквания от FIA, за да бъде акредитирана медиата, в която работя. Когато тази медиа получи акредитация, те вече имат право или нямат право да имат фотограф на Формулата. Когато кандидатстваш за това, трябва да представиш твои работи от преди.

Свързани с Формула 1 или?

Свързани предимно с автомобилни състезания, които са под шапката на FIA.

Кой те оценява - колеги-фотографи или експерти от FIA?

Да, мои колеги-фотографи. Във Формула 1 фотографите са разделени на шест групи - английска група, италианска, френска, германска, японска и останалата част. Тези шест групи имат по един фотограф, който отговаря за всички останали фотографи. В края на всяка година тези шефове на шест групи се събират заедно с представител на FIA, който отговаря за фотографите във Формула 1 - сядат и преглеждат всички апликейшъни. За да получиш перманентен пас, например сега за 2011-та, през 2010 трябва да си направил минимум 14 състезания и да имаш най-малко 400 публикувани снимки в печатни медии, което е сериозна бройка. За да направиш 14 състезания, тези хора са те виждали, знаят как се държиш с колегите, дали им пречиш, дали си коректен. И в края на годината решават дали да ти дадат перманентен достъп или не. На мен 2011-та ми е третият перманентен достъп.

Т.е. трети сезон имаш пълен достъп до състезанията?

Трети сезон имам тотален достъп до навсякъде.

Какво значи достъп обаче, къде можеш да снимаш на едно състезание?

Фотографите са разделени според три вида пропуска - с червени и зелени пасове, и фотографи с перманентни пасове. Фотографите с червени пасове имат най-ограничения достъп. Тези със зелени пасове могат да снимат навсякъде по пистата, като изключим боксовете и стартовата решетка непосредствено преди състезанието; имат право да ходят в падока - мястото, където са позиционирани отборите, камионите, пилотите. Там се решава всичко, там стават пресконференции, има интересни снимки...

Кипи животът там.

Абсолютно. Фотографите с червени пасове могат да влизат в боксовете по време на тренировките в петък и събота сутринта, нямат право да влизат по време на квалификациите и по време на състезанието. Фотографите с червени перманентни пасове имат абсолютен достъп до абсолютно всичко; като достъпът по време на състезания и квалификации е ограничен в тези шест групи; отиваш и казваш на шефа на групата - Здравей, имам желание да снимам, в началото на годината например заявяваш къде искаш да снимаш, те те записват, получаваш една жилетка, за да можеш да влезеш в съответния бокс. Отделна група са фотографите, които снимат за отбори; те имат достъп до самите гаражи на отборите. Този достъп се получава и от пресаташето.

Изложбата с негови фотографии може да се види от 20 март до 7 април на Моста на влюбените при НДК в София