Чували ли сте за Айртон Сена? Глупав въпрос, нали? Та има ли човек на света, който поне малко да се интересува от спорт и да не е чувал за него?! Но познавате ли наистина Айртон Сена? Какво знаете за него извън двата най-прословути факта – трикратен световен шампион, който е загинал по време на състезание?

Всеки, който би искал да вникне в същността на забележителния пилот, трябва да има тази прелюбопитна биография. Книгата е адресирана към хилядите му фенове, които желаят да научат повече за живота на своя любимец не само по пистите, но и извън тях. Авторът Ричард Крейг успява по впечатляващ начин да ни върне назад във времето и да покаже онзи Айртон Сена, когото обществото не познава толкова детайлно. Да ни разкаже не просто за пилота, а за човека Айртон Сена.

Това е интригуващата история на легендарния бразилец такава, каквато никой в България не познава. С всичките му положителни и негативни моменти. Ричард Крейг вниква в детайли в двуполюсния Сена – този безкомпромисен и дори до някаква степен безскрупулен пилот и онзи мил, честолюбив и грижовен човек, който е готов да отбие от пистата, за да помогне на свой колега в беда.

Тази книга е за всички, които искат да разберат кой в действителност е бил Айртон Сена и защо е оставил толкова дълбока следа след смъртта си.

Прочетете и въведението на книгата:

Когато бях на десет години, взех назаем касета за конзолата ми Nintendo Game Boy от едно момче, което живееше от другата страна на улицата. Казваше се нещо от сорта на „Ф1 Полпозишън“ и въпреки че графично колите наподобяваха по-скоро на фигурки от „Лего“, отколкото на болиди от Формула 1, беше наистина забавна. Освен това беше със заплатен лиценз, защото всички пилоти бяха с реалните си имена. Няма съмнение, че от „Нинтендо“ финансираха новата остъклена къща на Бърни с тази сделка.

За разлика от други младежи на моята възраст, аз определено имах затруднения и не успявах да постигна съвършенство в рамките на първите десет секунди, след като слагах касетата в играта, като бях брутално побеждаван на всяко Гран при от компютърния ми противник.

Докато се борех с това да се задържам на наподобяващото на писта трасе, напускайки го за пореден път, играта бързо ме избавяше от мъките, слагайки край на поредното състезание и представяйки резултатите в основата на екрана.

На върха винаги стоеше само едно име: „Сена“.

По това време не знаех почти нищо за Формула 1, макар че благодарение на моите бегли възприятия за Гран при в предишни години, вярвах, че Найджъл Менсъл е абсолютният властелин зад волана на своето „Уилямс-Рено“.

Въпреки това имаше нещо невероятно екзотично и мистериозно, свързано с това чуждестранно име. Преди всичко знаех, че този човек беше бърз. Дори в света на „Нинтендо“ той печелеше всяко състезание.

И тогава дойде един уикенд, през който бяхме заминали със семейството ми на кратка почивка. Когато влязох в стаята, за да се освежа с чаша вода след френетично каране на колело, майка ми ме попита:

– Чувал ли си за Айртон Сена?

Разбира се, че бях.

– Той е претърпял тежка катастрофа в едно състезание и никак не е добре.

Когато се прибрах у дома на следващия ден, моят най-голям съперник в света на „Нинтендо“ вече не бе между живите. Някак сърце не ми даваше да играя на тази игра повече, така че взех касетата, пресякох улицата и я върнах обратно.