1011 дни царуване. Реал Мадрид приключи втория си най-успешен цикъл в своята история. След петте поредни Купи на Европа във втората половина на 50-те, второто десетилетие на 21-и век отново бе боядисано в "бяло".
Изстраданата "Десета" дойде след 12 години чакане - 2014 г. След това и ерата "Зидан" - най-ефективният треньорски престой в историята на играта. 2,5 години за Зизу начело на Реал - 9 трофея и три поредни Купи на Европа (2016, 2017, 2018 г.).
Е, дойде и краят на престоя в Рая. Гилотината я пусна Аякс, а дни преди това ешафодът бе грижливо подготвен от Барселона. И всичко на "Бернабеу" - в центъра на футболния свят.
Рамос бе сигурен в продължаването напред и фриволно си изкара картон, с който да пропусне реванша. ВАР този път не бе с "белите", а "кралете" вече са преситени, натежали, без душа.
Вън от Ла Лига и Купата на Краля. Вън от "собствения" им турнир - Шампионската лига - всичко в рамките на броени дни. Най-срамният подарък за 117-годишния рожден ден на клуба.
Какво обаче предизвика тежкия футболен банкрут на Реал Мадрид: Ето някои от вероятните причини:
1. Грешни управленски решения
Флорентино Перес за първи път чу "оставка" от трибуните на "Бернабеу". Изблик, който често чуваме по българските футболни терени. Но това е Реал Мадрид - положението наистина трябва да е унизително, за да се стигне до искането на оставка на човека, който превърна клуба в най-разпознаваемата марка във футболния свят. "Галактикос", огромен брой отличия, най-добрите футболисти в света.
През миналото лято Перес пусна спокойно най-голямата звезда - Кристиано Роналдо, да си отиде без спънки. Играч, който имаше договор до 2021 г. просто напусна Испания, сякаш е бил в лоша форма и игрова криза. Нищо подобно - Кристиано бе на върха на силите си, носейки трофей след трофей, гол след гол (450 попадения за 9 години) за отбора.
Данъчните власти бяха притиснали Роналдо, но връзките на Перес трябваше да влязат в действие, за да може да успокоят ситуацията между най-значимия футболист на "белите" и държавата. Всичко щеше да мине тихомълком, Роналдо да се размине с глоба - която в крайна сметка плати (почти 19 млн. евро), и да продължи да играе в своя отбор. Но отношението към него не бе достатъчно добро, за да го убеди.
Огромна липса, която доведе до най-голямата голова криза в историята на Реал - първо, с Лопетеги (7 часа и 45 минути) през есента, а след това и в последните две седмици - със Солари, когато Реал нямаше гол от игра над 5 часа.
Гарет Бейл - любимец на Перес, но играч, който вече е далеч от възможностите си. Това, че реши финала в Киев (2018 г.), не означава нищо. Той не успя да се интегрира в съблекалнята, а през този сезон е бледа сянка на онзи футболист, за когото бяха платени 100 млн. евро. Бейл има липса на лидерски качества, не е обединителна фигура, а приносът му в най-възловите мигове е нулев. За разлика от Кристиано, който бе там, където трябва в моменти, в които Реал имаше крещяща нужда от гол.
Раздялата със Зидан - човек, който донесе най-славните мигове на Реал през новия век - "Деветата" през 2002 г., с може би най-великия гол на финал в Шампионска лига, както и трите поредни Купи на Европа. А, да. Той бе част и от щаба на Карло Анчелоти при "Десетата" (2014 г.).
Снобарщината на Перес (нещо, което сме виждали толкова много пъти с толкова много треньори) охлади отношенията и със Зидан. Едно, че Перес искаше да ръководи еднолично трансферните процеси в клуба, а също и неговото непрекъснато желание да се налага Гарет Бейл. Французинът искаше раздяла с уелсеца, но Перес не бе съгласен.
Зидан - авторитет, който е един на милиард в световния футбол. Съблекалнята, пълна с характери и големи личности, бе в краката му след всяка реч, след всяка дума. Той обаче реши повече да не хаби нерви по проект, който не ще бъде изцяло негов.
2. Спортно-техническите грешки на Сантиаго Солари
Сантиаго Солари не успя да ротира добре своя състав в последните мачове. Той направи само две промени за двубоите с Барселона (за Купата и Ла Лига) и Аякс. На вратата за Купата застана Навас, а в следващите два мача Куртоа.
В лигата с Барса до Бензема и Винисиус бе Гарет Бейл, а в другите две срещи - Лукас Васкес. Липсата на Рамос срещу Аякс провокира влизането на Начо до Варан в защита.
Цялото това пренатоварване доведе до мускулните травми на Васкес и Винисиус през първата част срещу Аякс.
Също така Солари продължи да държи Иско далеч от титулярния състав - най-техничният испански играч на съвремието. Да, той може би не показва солидна трудоспособност в някои моменти, но все пак това е Иско Аларкон. Магьосника от Беналмадена, който може да задържи топката в средата, да играе между линиите, да пусне вертикалния пас към включилите се от дълбочина играчи.
При това Солари даде само 14 минути на Иско в трите последни мача - в двубоя с Барса за първенство, което е стряскащ инат. Аржентинецът сякаш има философията - "или си с мен, или си си против мен". Нещо такова се вижда и на терена, когато той води отбора си.
Извън състава срещу Аякс бяха още Одриасола и Мариано. Младостта, за която Перес говори от няколко години, гледаше от трибуните.
3. Трансфери
Именно тези трансфери, за които Зидан настояваше преди да напусне - играчи, които струват много, но биха донесли качества - Неймар, Мбапе, Азар, Левандовски, Кейн. Играчи, за които Перес не успя да убеди сам себе си, че са нужни на Реал.
Президентът вече заяви, че тимът има "най-добрия централен нападател" в света - Карим Бензема, и че Гарет Бейл все още има какво да даде на отбора.
Плахата трансферна политика, най-вече при инвестициите за атакуващи футболисти, доведе дотам, че Реал да не може да вкара гол в цели 10 мача от началото на сезона, регистрирайки 14 загуби във всички турнири.
Тибо Куртоа - един от най-талантливите вратари, бе купен от Челси за 35 млн. евро. Но това задуши присъствието на Кейлор Навас, който показа, че е едни от най-големите на поста си няколко поредни години.
Зидан настояваше Навас да продължи да бъде избор №1, но Перес копнееше да купи втори вратар. Клубът бе насочил сили и към Кепа Арисабалага през зимата на 2018-а, но Зидан този път спечели войната с президента и го убеди, че отборът в момента има най-добрия възможен продукт под рамката.
Все пак Куртоа излезе твърде скъпо, но за сметка на това харчовете за атакуващи играчи бяха минимални (изключваме 45-те млн. евро за Винисиус, които така или иначе бяха платени през април 2017-а г.).
4. Пренасищане - липса на страст
След толкова години на успехи няма по-логично нещо от това да дойде изхабяването. Марсело, Модрич, Кроос, Каземиро, Рамос, Варан, Бензема, Бейл - стожерите на клуба в последните 5-6 лета. Толкова много трофеи, отличия, празненства - каквато и да е нагласата за бъдещите големи мачове, у всеки един от тези футболисти се усеща липсата на глад.
Такъв глад, който например се видя в играчите на Аякс. Интензитет, агресия, печелене на всяка първа и втора топка. Нещо, което в Реал липсва напълно през този сезон.
Най-явен пример е Марсело, който Солари закотви на пейката, защото натежа сериозно, а работата му в защита напълно изчезна.
Играчите на Реал Мадрид в този отбор са едни от най-успешните, що се отнася до спечелени купи в Шампионската лига. В Топ 25 на футболистите с най-много трофеи в Турнира на богатите са Иско, Рамос, Карвахал, Модрич, Варан, Бейл, Бензема, Кроос, Начо, Каземиро (всички с по 4).
Солари опита да внесе свежест чрез Серхио Регилон и Винисиус, но залинялостта сред останалите просто задуши таланта на по-младата вълна.
5. Бъдещето
Реал Мадрид трябва да започне да гради всичко отначало. Клубът хвърли много милиони за привличането на Одриасола, Мариано и Винисиус - от школата идват Федерико Валверде, Серхио Регилон и Маркос Йоренте. Там е и Марко Асенсио, който обаче имаше нещастието да е контузен в голяма част от настоящия сезон.
Солари сякаш опита да ги интегрира, но не бе дотам настоятелен. Някои от тези момчета търпяха контузии, други играха регулярно, но гръбнакът на отбора - с познатите ни имена, се запази. Така за повечето по-млади състезатели не остана кой знае какво поле на изява.
Но може би сега е дошъл техният момент. В Реал трябва да се случи една смяна на поколенията. Вероятно трябва да се направят няколко по-значими трансфери в средата на терена и в предни позиции, за да се инжектират нови жизнени сили в клуба.
По всяка вероятност следва и треньорска смяна - Моуриньо, Почетино, Алегри? Кой знае, определено обаче Солари показа, че все още няма зрелостта, познанията и авторитета да води най-успешния клуб в Европа.
Апатията на терена е плашеща, а липсата на творчески, ефективен и синхронен футбол бе причината Реал Мадрид да свали кралската корона и да слезе от трона.
1Коментар