Италия изживява едни от най-тежките си времена. 4-кратният световен шампион записа едва 1 точка на старта на новосформирания турнир Лига на нациите - след 1:1 с Полша и загуба с 0:1 от Португалия (без Кристиано Роналдо).
 
По-рано през годината пък страната пропусна участието на Световното първенство в Русия - нещо, което не се бе случвало от 60 години (за последно Италия не участва в Швеция през 1958г., пропуска и Мондиала в Уругвай 1930г. б.р.), а сега продължава да търси себе си при новия наставник Роберто Манчини.

Трудно е да се сетим за друг подобен сух период в историята на италианския футбол.

Досегашната най-слаба епоха на тима е през 50-те години, когато тимът пропуска Мондиала през 1958г., а и като цяло не изпъква на нито един голям форум от края на Войната до средата на 60-те - една от причините е самолетната катастрофа от 1949г., в която загива голяма част от отбора на Торино, с което Италия губи едно от "златните си поколения".

В модерно време, в последните поне 50 години обаче, италианците са нямали толкова слабо представяне на международната сцена както в момента.

Дали причината е кризисната ситуация, която от няколко години мъчи клубния футбол, и най-вече колосите Милан и Интер? Ювентус печели почти всичко на местна почва без особена конкуренция, като успя да се класира за два финала в Шампионска лига в последните три години (2015 и 2017г.). 
"Бианконерите" обаче разчитат предимно на чуждестранни играчи, като ветераните Леонардо Бонучи и Джорджио Киелини вече не играят толкова важна роля в стартовата "единайсеторка" на "скуадрата", а Буфон вече отстъпи мястото си на младия Донарума.

Също така Италия няма шампион в най-силния европейски клубен турнир Шампионска лига от 2010г., когато Интер при Жозе Моуриньо успя да спечели трофея. В турнира Лига Европа положението е още по-плашещо - 19 години без италианска титла (последният шампион бе в турнира за Купата на УЕФА - Парма през 1998/99г.).

От играчите, които Манчини пусна в игра срещу Португалия, само Жоржиньо играе в топклуб от Европа - Челси. Марко Верати е основна част от ПСЖ, но той не бе повикан от Манчини за първите мачове от Лигата на нациите. Цялостната липса на наложени италиански играчи в най-силните отбори от Европа в момента прави така, че страната да страда от дефицит на лидери, на импровизатори, на силни фигури, на звезди.

Срещу Португалия Италия бе бавна, безидейна. Атаките се градяха много предвидимо, без изненада за противника. "Скуадрата" стигна до едва два точни удара към вратата на Руи Патрисио, а и като цяло изглеждаше, че не може да измисли начин да разкъса дисциплинираните линии на "мореплавателите". 

В центъра липсваше връзката, искрата, която да дава тон на атаките.

Мощта и визията в предни позиции липсваха именно поради нуждата на силни фигури, които да са в зрял период, пика на своите кариери.
 
През 2018г. Италия записа едва една победа - над Саудитска Арабия при дебюта на Манчини, в седем срещи. Прави впечатление, че във всеки един от тези двубои традиционно силната отбрана на тима се е пропуквала. Няма мач през 2018г., в който Италия да не е допускала гол, а мрачните данни се затвърждават и от факта, че освен срещу Саудитска Арабия, "скуадрата" не е вкарвала повече от едно попадение в нито един друг мач.

Мачове на Италия през 2018г.

Аржентина - Италия 2:0
Англия - Италия 1:1
Италия - Саудитска Арабия 2:1
Франция - Италия 3:1
Италия - Холандия 1:1
Италия - Полша 1:1
Португалия - Италия 1:0

Живее ли Италия в най-слабата си епоха? 
 
Страната е световен шампион от първенствата през 1934г. 1938г. (и двете под ръководството на Виторио Поцо), 1982г. (при Енцо Беарцот) и 2006г. (при Марчело Липи), веднъж европейски шампион (1968г.), олимпийски златен медалист през 1936г.

Италия губи финалите на Мондиала през 1970г. и 1994г. с две наистина велики поколения, предвождани от Джачинто Факети и Роберто Баджо. Провали на финал "Скуадра Адзура" претърпява и на еврошампионатите през 2000г., губейки от Франция в последния мач, и през 2012г., когато е победена от Испания.

Фактите обаче говорят ясно - в момента една от най-великите футболни нации страда неистово на "зеления килим".