Българското първенство е едно от най-слабите в света, но често се превръща в желана спирка за доста чужденци. България все още е страна със стратегическо разположение, въпреки че във футболно отношение доказателствата са по-скоро изключения.
Един мач в турския курорт Белек даде малко по-различна гледна точка - за това какво представлява играта у нас.
На пръв поглед нищо интересно – Металург Донецк срещу Краснодар. Да, ама не, половин отбор от участващите в спаринга говорят български и са били любимци на доста хора у нас.
Появяваме се на терена в средата на първата част. Още от 20 метра се вижда типичното за Велизар Димитров дриблиране с топката. Същият си е, но малко по-възрастен. Бившият капитан на ЦСКА и наш национал си е достатъчно доказана фигура. Той е единственият българин, за който ще стане въпрос в материала.
източник: Gong.bg, Стефан Стоянов, Анталия
До тъча, на сладка приказка са се отдали Жоазиньо и Зе Соарес, които доскоро радваха феновете на Левски. Същите са, направо не са мръднали, само дето са четири пъти по-богати, но отново си разказват старите истории. След малко едни досадни украинци и руснаци им развалиха седянката. Просто ги повикаха да се подготвят, тъй като ги чака игра през второто полувреме.
Още един поглед към терена и ето го и него. Грегъри Нелсън, който бе твърд титуляр в ЦСКА, сега играе за Металург. Него го чака поредното „вечно дерби”. Нелсън срещу Зе Соарес, кой от двамата ще бъде титуляр в отбора от Донецк? Играят на една позиция, но и двамата чакат помощ от Големия брат – Велизар Димитров. Повярвайте, българинът се е превърнал в институция за Металург.
Жоазиньо вече получава последни указания преди да почне второто полувреме, а първото завърши с отлична асистенция на Велизар Димитров. Бразилецът слуша внимателно, а Славолюб Муслин му говори. Същият като едно време, когато поставяше основите на големите успехи, които Левски постигна при Мъри Стоилов.
Сърбинът ръководи доста спокойно мача, със сигурност Зе Соарес завижда благородно на Жоазиньо. Треньорът на Металург не е приятен за срещане. Способен е да дава нареждания и през десет терена. Е, не е Вили Вуцов, но нещо от тази порода...
източник: Gong.bg, Стефан Стоянов, Анталия
След мача правим дълго интервю с Велизар, който както винаги има какво да каже. Зе се опита да каже нещо на българо-руски, но явно е закъсал с нашия език. Двамата с Жоазиньо обаче са способни всеки момент да запеят „старите левскари до един са тук”. Явно „сините” наистина са им в сърцата. За Димитров е излишно да говорим, той е от най-тачените в „червените” среди, а и има защо.
Ето че и ние сме дали нещо на света. Добре де, малко е пресилено, но на богати клубове от Русия и Украйна. Само един липсва. Нямаше го Йонов. В Анталия вече е мода, когато има поне един българин около или на терена, а съдията даде доволно продължение, той вече се казва Йонов. Репликата е следната: „Йонов, свири край, Йонов...”
Странно, но българското първенство е слабо, а мениджърите налитат да взимат от него. Може би сме евтини, но едва ли това е проблем. Проблемът е Йонов, най-вече „Йоновщината”.
За протокола – Металург срещу Краснодар 2:1.
Коментирай