Едисон Йорданов е футболист, който рядко попада в БГ светлините на прожекторите. Може би това е и една от причините все още да не е получил повиквателна за представителния тим на България, въпреки че играе вече доста години из Западна Европа. Въпреки че никога не е живял в България, той говори добре родния език, но се оплака, че рядко му се налага да го практикува. Йорданов е футболист на белгийския Сент Жилоаз, който убедително води във втора дивизия и очевидно ще спечели промоция за елита. Ето какво каза пред Мач Телеграф бившият младежки национал за битката с COVID-19, ситуацията в белгийския футбол и мечтата си да носи екипа на България.
 

- Еди, как се справяш с пандемията от COVID-19?

- До момента се опазвам. В моя отбор Сент Жилоаз имаше няколко заразени играчи - трима-четирима, но вече се оправиха. Спазваме стриктно мерки, за да се опазим. Събличаме се по двама-трима в специални стаи, не се къпем на стадиона след тренировка. Не ядяхме заедно, а ни даваха храна за вкъщи. Реално се виждам със съотборниците ми и треньорите само на терена. Така реално се губи отборният дух, а това ми липсва, но мерките, които спазваме, са правилни.

- Каква е ситуацията в Белгия с коронавируса?

- Тук всичко се оправя вече. Беше много лошо през последните 2-3 седмици, но нещата се нормализират. Разбрах, че сега и в България ситуацията се е влошила, дано скоро се оправи. Иначе в Белгия все още всичко е затворено, работят само магазините за храна. Реално съм от вкъщи на тренировка и обратно. Живея в Антверпен, а това е голям град с много история, но още не мога да го разгледам. Добрата новина е, че бройката на новозаразени намалява и се очаква в Белгия пълната блокада да бъде премахната по-рано. Трябваше всичко да е затворено до 13 декември, но вероятно ще е до 1 декември. Наскоро имахме няколко дни почивка, но нямахме право да пътуваме насам-натам. Мен ми отпуснаха 48 часа, за да пътувам до Германия и да се видя със семейството ми. Това са детайли, които изглеждат незначителни, но реално правят разликата между 1 болен и 20 болни.

Едисон Йорданов

източник: Gulliver/GettyImages

- В България голяма част от отборите вече бяха засегнати от пандемията и се отложиха много мачове. Как е в Белгия?

- Тук карантинират отбор и отменят мач, когато има 7 заразени. Имаше три тима в елитната дивизия, на които им отмениха срещи, след като всичките им футболисти се заразиха. И това обаче мина. Разбрах, че в България карантинират при 11 или повече заразени в отбор, а отложените мачове са повече...

- Родителите ти са лекари. Какъв съвет ти дадоха за битката с коронавируса?

- За щастие те работят в район в Германия, в който пандемията е най-слабо изразена. COVID-19 не им се отразява. Съветите им не са по-различни от обичайните - да пия витамин С и Д, дистанция, миене на ръце, ходене с маски. За мен е много важно да не се разболея, защото това може да предизвика много проблеми, най-малко ще свали формата ми.

- Твоят отбор е в серия от 6 победи за първенство и води убедително в класирането. Смятате ли, че промоцията ви е сигурна?

- Не, изключено. Имаме още 11 мача до края на сезона. Сега е важно да задържим нивото. Гладни сме за успехи и трябва да сме на 100-процента във всеки мач. Ако го направим, имаме добър шанс за промоция.

- Сега те ползват като десен халф-бек в схема с трима централни защитници. Играл си и като крило, и като краен бранител в схема с четирима отзад. Сякаш най-добре се чувстваш именно като халф-бек.

- Математически погледнато би трябвало да съм най-добър като халф-бек (смее се). Беше ми малко трудно в първите 2-3 мача на тази позиция. Трябваше да променя играта си, но вече свикнах. Крило вече ще е трудно да бъда, но като чист защитник сякаш се чувствам най-добре. Реално и сега функцията ми е повече дефанзивна, отколкото офанзивна. Най-добрият футболист на тима ми играе като ляв халф-бек. Той се включва често в атака и тактиката ни определя аз да стоя повече в защита. Хубаво е, че реално мога да играя на всички позиции по десния фланг.

- По високо или по-ниско е нивото на втора дивизия в Белгия в сравнение с родния елит?

- Трудно е да се каже. Със сигурност миналият сезон беше поне равностойно, ако не и по-високо. Тогава играех за Виртон, а този отбор се бореше за промоция с Льовен и Беершот. Последните два отбора вече са в елита и се представят силно там. През този сезон обаче нивото е по-ниско. Виртон фалира и се озовах в Сент Жилоаз, който е лидер в класирането. От елита не изпадна нито един отбор заради промените, предизвикани от пандемията. Пак обаче има силни играчи. Ето в нашия тим има петима национали.

Едисон Йорданов (в гръб) в сблъсък с Хакан Чалханоглу от Милан в мач от Лига Европа, 29.11.2018 г., "Сан Сиро"

източник: GettyImages/Gulliver

- Държиш ли връзка с другите българи, които играят в Белгия?

- Преди държах връзка с Алекс Колев, който играеше тук за отборите на Геел и Десел. С него се познавах от младежкия отбор. С Кристиян Малинов, Иван Горанов и Димитър Велковски обаче не поддържаме връзка. Не ги познавам. Следя изявите им. Онзи ден Малинов направи страхотен мач за Льовен. Горанов не играе много, много, защото има лош късмет да бъде на същата позиция с най-добрия футболист в отбора му. Хубаво за България е да има играчи в добра дивизия.

- Следиш ли какво се случва с футбола в България?

- Гледам мачове на българските отбори в Европа, следя и срещите на националния отбор. Отлично впечатление ми направи победата на ЦСКА в Базел. Това беше постижение и за тях, и за България.

- Получавал ли си оферти от БГ отбори?

- Лятото имах няколко разговора с български отбори, но не и нещо конкретно. Няма да коментирам конкретните имена на тимовете, с които влязох в контакт. Само ще кажа, че не беше нито с Монтана, нито с Лудогорец. Миналото лято ситуацията беше доста тежка заради коронавируса. Говорих с много отбори и в Германия, и в Белгия. Бях много близо до Льовен, където сега играе Малинов, но смениха треньора и нещата пропаднаха. Фактът, че футболист като Марио Гьотце едва си намери тим в Нидерландия, говори сам за себе си, че беше трудно лято.

- Защо според теб никога не си попадал в националния отбор, след като игра силно при младежите?

- Не съм аз човекът, който може да отговори конкретно на този въпрос. Преди играех в Трета Бундеслига, нещата не вървяха и беше нормално да не ме викат. После обаче отидох в Дюделанж, а отборът беше силен. Играхме в групите на Лига Европа. Мисля, че само петима българи през този сезон бяхме там. Да си кажа честно - очаквах повиквателна, но тя така и не дойде. Ок, знам, че трябва търпение и работа. Вярвам, че ако играя силно и отборът ми е в елита на Белгия, ще ме извикат в националния отбор.

- Кой е най-ценният съвет, който си получавал от великия Юрген Клоп?

- За съжаление не съм работил много с него. Ходил съм два пъти в на лагер с първия отбор на Дортмунд, имал съм и няколко тренировки. Помня, че един път ми каза да тренирам по-спокойно и да не се паля толкова. Аз като всеки юноша исках да се раздам максимално, а той с типичната му усмивка ми каза - "карай я по-спокойно". В типичния стил на Клоп е да дава самочувствие на младите. Беше приятно да работя с най-добрия треньор на света.