gong.bg Gong.bg

Вечният символ на Рома - Франческо Тоти, даде откровено интервю за Prime Video Sport пред своя бивш съотборник от „скуадра адзура“ Лука Тони. В него легендата на „вълците“ сподели за трудния момент след края на кариерата си, разказа непознати истории от детството си и върна спомени за най-ярките мигове от своите 25 години с фланелката на „джалоросите“.

Избрано от VGong

Рома победи Лацио в дербито на Рим

За любовта към Рома от семейството

„У дома всички бяхме привърженици на Рома, само баба и дядо имаха симпатии към Лацио. Баща ми никога не ми каза, че съм добър, но усещах гордостта му. Когато бях на 12, Ариедо Брайда дойде у дома с предложение от Милан – 160 милиона лири, но майка ми отказа. Тя искаше да остана в Рим, да бъда защитен и щастлив. Това решение промени живота ми“.

За началото на кариерата и пропуснатите трансфери

„За мен Джузепе Джанини беше идол, а скоро след това вече играех до него. Карло Мацоне ми беше като втори баща, той промени съдбата ми. Освен Реал Мадрид, получих и голяма оферта от МЛС, а преди последния ми мач дори Синиша Михайлович ме покани в Торино. Но никога не бих облякъл друга фланелка. Моят избор винаги е бил Рома. Роден съм тук и ще умра тук. Едва ли някой друг ще направи това, което аз направих за този клуб и тези хора“.

За края на кариерата

„Когато Лучано Спалети се върна в клуба през 2016-а година, целта му беше да ме убеди да се откажа, подкрепен от ръководството. Отношението му бе различно от това през 2005-а година. Може би е вярвал, че съм допринесъл за уволнението му тогава, но това не е истина. В крайна сметка клубът ми каза да спра. Един ден просто дойдоха у дома и ми обявиха, че предстои последното ми дерби. Не съм глупав, знаех, че краят наближава, но се чувствах физически и психически готов. Болеше ме, защото исках още да дам. След края плаках три седмици подред, чувствах се изгубен, сякаш земята изчезна под краката ми. Препрочитах прощалното си писмо и не можех да повярвам колко бързо са минали 25 години. Мислех да направя бенефис, но след онзи мач разбрах, че не бих издържал още едно сбогуване. За мен това бе като раздяла между майка и син“.

За конфликтите и инцидентите

„Дълго време таях злоба към Марио Балотели. Беше млад, талантлив, но и арогантен. В онзи мач не мислех за резултата, просто исках да го ударя. После се чухме, извиних се и се посмяхме. Колонезе ме провокира, като каза, че Кристиан не е мой син, и загубих контрол. А случката с Поулсен е нещо, за което се срамувам. Наплюването е отвратителен жест, недостоен за спортист. Днес не мога да се оправдая за това“.

За Скудетото и настоящия Рома

„Да спечеля Скудетото с фланелката на Рома беше сбъдната мечта. Като капитан и истински романист чувството беше неописуемо. Да, станах световен шампион, но ако трябва да избирам, поставям Скудетото дори над Мондиала. Само Раниери може да предаде на сегашните играчи какво означава тази фланелка, но от завръщането му не сме се чували. Убеден съм обаче, че бих се разбирал чудесно и с Джан Пиеро Гасперини“.