13 май 1902 година. Това е датата, на която в Мадрид се провежда първият сблъсък между Реал Мадрид и Барселона - сблъсък, който 114 години по-късно е известен като "Ел Класико" и е считан за едно от най-великите дербита в световния футбол.

През 1902 година обаче никой не може и да предполага, че се случва нещо историческо.

2 години и половина по-рано формираният отбор на Барселона за първи път се появява в Мадрид, а поводът е полуфинал за Копа коронасион, организирана по случай 16-ата годишнина от коронясването на Алфонсо XIII. Това е и първият футболен турнир, включващ отбори от различни части на Испания.

И въпреки че мачът влиза в историята като първото издание на Ел Класико, по това време каталунците гледат на двубоя единствено като разгрявка преди единствения мач от значение за тях – неизбежния финал срещу отбора от Билбао. По това време баските са определяни от пресата като най-добрият отбор в Испания, а момчетата от Барселона са решени да преминат леко през Мадрид и да премерят сили с Билбао.

Барселона вече има 2 години опит в състезателния футбол, участвайки в Копа Макая, а отборът им, включващ двама швейцарци (Ханс Хампер и Жорж Майер), германец (Удо Щайнберг) и трима англичани (Артър Уити, Джон Парсънс и Анри Морис) се очаква да бъде много по-силен от новосформирания ФК Мадрид (името 'Реал' се добавя след 1920), които са изиграли единствено няколко контроли с ФК Нов, единственият друг отбор от столицата.

Заради трудностите по пътуването обаче Барселона не използва всичките си най-добри футболисти и залага на няколко неопитни младежи в стартовата си единайсеторка.

Опасни условия

Арена на първото Ел Класико е хиподрума в Ла Кастелана, една от най-величествените улици, където в днешни дни се намира стадион „Сантяго Бернабеу“. По всички критерии условията за футбол не са добри. За да може играта да се вижда и от двете страни на терена, използван обикновено за състезания на коне, игралното поле е абсурдно голямо, а за терена се използва конска тор, което в онези дни създава огромен риск от тетанус. Някои описват игрището като смъртоносна клопка!

Мачът започва в 11 часа, а Мадрид носи традиционните си и сега изцяло бели екипи, докато Барселона е със своите и тогава червено-сини фланелки, както и бели гащета.

Мисълта да загубят мача едва ли е минавала през ума на играчите на Барселона, но още от началото на мача каталунците осъзнават, че всъщност съперникът е доста по-добър отколкото са предполагали.

В последствие медиите споделят силно впечатление от единствения чужденец в тима от Мадрид – Артър Джонсън, англичанинът, който в последствие става и първият мениджър на клуба. Именно той открива резултата, реализирайки първия гол в историята на Ел Класико.

Напрежение от самото начало

От началото има индикации за предстоящите години на съперничество между тези два отбора. Публиката логично подкрепя своя собствен отбор и е доста резервирана спрямо поведението на гостите. Каталунският седмичник „Los Deportes” разказва, че „играчите, независимо дали англичани, германци, швейцарци или барселонисти, се оплакват от липсата на внимание сред зрителите, които аплодират, когато играчите на Барселона падат и когато техният собствен отбор вкарва, както и мълчат, когато Барселона играе добре или вкарва гол.“

Въпреки враждебната атмосфера, фаворитите в крайна сметка обръщат резултата. Щайнберг вкарва на два пъти, с което Барса повежда, а крайното 3:1 оформя Анри Морис от дузпа.

Така Барселона се класира за финала, въпреки че трябва да почака още преди да бъде считан за най-добрия отбор в Испания. Комбинираният отбор на Атлетик и ФК Билбао побеждава Барса на финала и така печели трофея, който е считан за първото издание на настоящата Купа на Краля.

Свали си приложението на Gong.bg – за ANDROID – за iOS