Би трябвало да се приеме, че ако КЕШ/Шампионска лига има своя безспорен хегемон в лицето на Реал Мадрид, то новият турнир Лига Европа също извади мадридски тим, който властва и шета тук. От три издания – две крайни победи. Разбира се, това само за да вържем първото изречение. Все пак не бива по типично българска традиция, лесно да забравяме историята. Така както е имало и друг един турнир първообраз преди Шампионска лига, така съвсем доскоро имаше и Купа на УЕФА, че дори помним и турнира за КНК.

Чудя се обаче не толкова на факта, че след 2010 гоидна сега пак «дюшекчиите» грабнаха приза, колкото за това, че между онзи и този състав няма нито една допирателна точка. В Хамбург пък блестеше звездата на Диего Форлан, в сряда вечер в Букурещ тази на Фалкао. Имаше и сериозна аржентинска битка между двете треньорски скамейки. Имаше и политически елемент – на няколко пъти през второто полувреме феновете на Атлетико скандираха «Вива Еспаня», тези на Билбао освиркваха това, както и развяването на испанското знаме и отвръщаха на техния си език нещо, което трябва да означава съпорт за Баския автономен регион. Голове, греди, положения – изобщо финал като хората.

Има една игра по телевизията у нас, в която се задават въпроси, на базата на социологическо проучване. Колко процента от българите еди-какво си, еди-що си. Ако тези дни попитат родните фенове интересен ли им е финала за Лига Европа тази година, над 80% ще отвърнат «Не». Гаранция! По много причини – от тази, че няма някой британски ботушарски тим на финала до причината, че «Кво да гледам некъв глупав финал в циганската Румъния». Готов съм басове да хващам, че такива са повечето реакции. Но когато същата тази Румъния драстично ни задминава по отношение на домакинство на подобен форум, а в същото време ние се радваме като пионерчета при посещение на Фидел Кастро на това, че имаме наистина хубава и функционална зала като «Арена Армеец» и посрещаме олимпийската волейболна квалификация, то разликата е между земята и небето. В Букурещ подобна зала имат от години, в Белград – също. На юг – да не навлизаме там, че ще ни стане лошо. Дори Скопие извади фрапантно хубав нов стадион. И ако сега сме на етап зала, а Бойко Борисов мени местоположението на бъдещия национален стадион и само нещо пресмятаме, боричкаме се, надцакваме се един друг, то току виж станало драстично късно. Защото няма как да не е тъжно, когато на 55 км от Дунав мост се състои нещо толкова хубаво и голямо като финал за Лига Европа, а ние се държим надменно, прикривайки голташката си реалност.