Ламин Ямал не крие огромните си амбиции. Само на 19 години звездата на Барселона вече мисли за „Златната топка“, триумф в Шампионската лига и още много трофеи, но е категоричен, че не желае да бъде сравняван с легендите на играта. В обширно интервю за френското издание „L'Équipe“ испанският национал разказа за своя манталитет, развитието си и целите, които си поставя.

Избрано от VGong

Барселона вкара 7 гола на Расинг Сантандер

Според Ямал индивидуалните отличия не се определят единствено от головете и статистиката, а и от способността на даден футболист да прави разликата на терена.

„Мисля, че в крайна сметка „Златната топка“ е наградата, която отличава най-добрия играч на годината, различния играч, този, когото е удоволствие да гледаш и заради когото си пускаш даден мач. Смятам, че това е онзи различен футболист. Няма нищо общо с броя на головете или нещо друго. Когато мисля за „Златната топка“, се сещам за Меси, за Роналдиньо - играчи като тях, които са различни и те карат да се усмихваш, докато ги гледаш“, заяви той.

Крилото на Барселона смята, че именно начинът му на игра е неговият най-силен аргумент в битката за най-престижното индивидуално отличие.

„Мисля, че всеки, който гледа футбол, вече знае моите аргументи. Излизам на терена, наслаждавам се, играя добре, играя така, както искам. За щастие, успях да спечеля и много титли с Барса, а наскоро и най-важния трофей – Световната купа с националния отбор. Но преди всичко, вярвам, че моят стил на игра е най-силният ми аргумент и това, което ме прави различен.“

Ямал обаче подчерта, че личните награди вървят ръка за ръка с успехите на отбора.

„В крайна сметка е много важно, че освен да си добър играч, най-добрият винаги кара отбора си да печели. Когато отборът ти побеждава, всички изпъкват повече, всички блестят повече.“

Испанецът даде и любопитен пример за самочувствието, с което подхожда към всяко предизвикателство.

„Никога не се съмнявам. Винаги казвам на приятелите си на шега: „Ако трябва да се състезавам, например, ако отида на басейн и трябва да се изправя срещу Майкъл Фелпс, ще му кажа: „Ще те победя, сигурно е“. Винаги мисля, че мога да спечеля, дори когато е ясно на 100%, че ще загубя.“

Въпреки огромните цели пред себе си, Ямал не желае да бъде определян като наследник на Пеле, Лионел Меси или друга футболна легенда.

„Ако бях сервитьор, щях да искам да бъда собственик на ресторанта. Играя, за да пиша история, за да могат след 30 години младите да казват: „Той също беше наистина много добър“.

Но това не е мания. Никога не си мисля: „Искам да съм по-добър от Пеле, по-добър от Меси“. Не искам да се сравнявам с никого. Искам да бъда Ламин Ямал, искам да ме запомнят като Ламин Ямал и се надявам да бъда сред великите. Мисля, че имам способностите и ресурсите да го постигна и това зависи от мен“, каза футболистът.

Ямал продължава да отделя специално внимание и на индивидуалното си развитие. В момента той работи допълнително върху изпълнението на преки свободни удари, завършващия удар и действията си в последната третина.

„Хубавото да си млад играч като мен е, че винаги можеш да учиш – имаш много време пред себе си. В момента тренирам свободни удари, защото знам, че имам какво да подобря в този аспект. Всъщност работя върху всичко – завършването, всичко, което треньорът вижда, че мога да подобря. Обичам да играя футбол и не го усещам като тренировка.“

За всяка нова кампания испанецът си поставя по-високи индивидуални цели.

„Ако миналия сезон направих 200 успешни дрибъла, този сезон ще опитам да направя 300. Ако вкарах 20 гола, ще се опитам да вкарам 30. Мисля, че малко по малко ще се развивам в това отношение. Искам да спечеля повече трофеи, искам да печеля с Барса.“

Голямата му клубна цел остава Шампионската лига. Ямал се върна и към отпадането от Интер на полуфиналите през сезон 2024/25, което според него е помогнало на младия състав на каталунците да натрупа ценен опит.

„Ако сега изиграем отново мача срещу Интер, никога нямаше да ни изравнят. Ние сме млад отбор. Има решения, които се вземат за секунда, а когато си на 20 или 30 години, не ги вземаш по един и същи начин.

Това са детайлите, тази смесица от късмет и опит, които постепенно усъвършенстваме. Надявам се тази година да е нашата. Сега е наш ред да вдигнем този трофей. Всички сме мотивирани, всички искаме да бъдем в Мадрид и да играем финала на Шампионската лига.“

Натрупаният опит вече е променил и начина, по който Ямал възприема футбола. Според него пораженията често са по-ценен урок от успехите.

„Когато видиш едно момче да отиде на Европейско първенство и да го спечели от първия път, си мислиш: „Уау, колко лесен е футболът“. Но когато играеш в Шампионската лига с Барса, разбираш колко трудно е всичко. Мисля, че човек се учи повече от поражението, отколкото от победата.“

Проблемите с пубалгията също са го накарали да промени част от ежедневните си навици и да обръща значително повече внимание на възстановяването.

„Мислиш си: „Аз съм дете, нищо не може да ми се случи, няма как да се контузя, аз съм като парче пластмаса“. Но разбрах, че не е така. Трябва да се грижиш за себе си. Винаги се опитвам да ходя при физиотерапевта, да си лягам рано и да се храня по-добре.“

А амбицията му остава непроменена - всеки постигнат успех трябва да бъде последван от още по-голям.

„Спечелил съм три титли и в главата си искам да спечеля поне седем или осем. Все още не съм печелил Шампионската лига, но искам да я спечеля. И ако спечеля една, знаейки, че ПСЖ спечели две поредни, аз искам да спечеля три поредни. А ако не спечеля „Златната топка“, на следващата година трябва да я спечеля. И ако я спечеля, искам да спечеля още пет.

Мисля, че никога не трябва да спираш. Винаги можеш да печелиш отново и отново. Това е моят манталитет: да печеля, да печеля, да печеля, винаги. А ако не спечеля, ще се видим следващата година“, завърши Ямал пред „L'Équipe“.

Google Добави ни в предпочитани източници в Google