Германия – Испания 8:1. Този резултат идва сумарно след две скандално големи голеади във вратите на двата най-големи, най-силни, най-богати, най-най от всички тимове в света. Барселона и Реал бяха пометени с по 4 гола от немските Байерн и Борусия Дортмунд. Два пъти по четири огромни, леденостудени немски халби бира, излети върху главите на Меси, Шави и Иниеста, на Моуриньо и Кристиано Роналдо.

Първото, обаче, което сме длъжни да направим, е да кажем „браво” на немците. Ако трябва да ги характеризираме в шеговит стил, те изглеждаха така, сякаш в заводите „Байер” са измислили някакви нови турбо-реактивни хапчета, които изстрелват със светлинна скорост директно в космоса. И карат съперниците да тичат около тях почти в забавен каданс.

Свежи, бързи, мощни, безпощадни, кръвожадни. Епитетите за двата германски полуфиналиста в Шампионската лига контрастират ярко с тези за двата испански. В техния случай трябва да употребим определения като изцедени лимони, безпомощни, унищожени.

В Европа очевидно се завръща една съвсем леко позабравена футболна сила, готова да замести досегашния доминант. Нещо, което се очакваше, като гледаме как се работи във футболна Германия. С разумно налети пари, а не изсипани от арабски шейхове, със свои кадри, с дисциплина, с претъпкани стадиони, с млади таланти, с много глад за успехи.

И сме на път да се полюбуваме на 100 000 немци в Лондон по случай 150-годишния юбилей на английската ФА. На финала половината „Уембли” да бъде оцветен в немско червено, а другата - в немско жълто-черно. Освен, ако не станем свидетели на чудеса в реваншите.

Ако ли не, ще говорим все повече за края на цикъла в Барса и за края на ерата Моуриньо в Реал. Каталунците обаче оставиха много ярка диря за тези 5 години и си запазиха място в историята. При Реал нещата остават на ниво 1 шампионска титла и 1-2 купи на краля. Бленуваната Десета май пак остава мираж. Твърде малко за тригодишния период на царуване на краля на кралете при треньорите - Жозе Моуриньо.