Арабският Ал Аин сътвори голямата изненада на тазгодишното Световно клубно първенство. Тимът надделя над носителя на Копа Либертадорес – Ривър Плейт в 1/2-финалите след дузпи (2:2 в редовното време и 5:4 при наказателните удари), и така си осигури място на финала в надпреварата.
В последния мач Ал Аин ще срещне 13-кратния шампион на Европа Реал Мадрид, а както знаем – граници за мечтите няма.
Въпреки ролята си на домакин, тимът трябваше да измине цели 3 стъпки до финала – победа с дузпи над новозеландския Уелингтън (3:3, 4:3 при дузпите) в 1/8-финалите, успех над Есперанс от Тунис с 3:0 в 1/4-финалите и след това победа над Ривър Плейт.
източник: Gulliver/GettyImages
Какво обаче стои зад триумфите на Ал Аин?
Клубът е ситуиран в малкия схлупен град Ал Аин с население от 750 000 жители. Любопитното е, че там няма сгради над 4 етажа, за разлика от столицата – Абу Даби, където едва ли има сгради под 4 етажа...
Въпреки че се намира в периферията на Абу Даби, Ал Аин има най-много фенове в страната. Той е създаден през далечната 1968 г. от група студенти от Судан и Бахрейн и бързо става любим на кралското семейство. В момента собственик е един от принцовете на Обединените арабски емирства – Мохамед бин Зайед. Той е син на шейх Зайед – човекът, създал ОАЕ преди 47 години.
Това е най-титулуваният клуб в страната – 31 трофея, сред които 13 в местния шампионат. Също така Ал Аин е и единственият от ОАЕ, спечелил азиатската Шампионска лига – през 2013 г.
Това е един от тимовете в страната, чиито собственици са членове на управляващата фамилия. Ал-Джазира например е собственост на шейх Мансур Ал Зайед (собственик и на Манчестър Сити). Ал Уанда от Абу Даби се държи от шейх Диаб бин Зайед Ал Наян. Всички те са сред огромния брой деца на бащата на нацията шейх Зайед.
В тази страна никой не говори за съдийски грешки или подпирания, защото всички започват на равни начала. Футболът е просто забавление за кралската фамилия и тя иска да развива своите играчи, а не да ги вкарва в излишни скандали.
източник: Gulliver/GettyImages
Правилото е, че всеки тим може да има до 5 чужденци - един от тях задължително трябва да бъде азиатец, докато другите играчи трябва да са от Арабските емирства. Ал Аин има двама национализирани – мароканецът Исмаел Хамед и котдивоарецът Диаки. Петимата чужденци са Шиотами (Япония), шведът Маркус Берг, бразилецът Кайо, египтянинът Надер и малиецът Думбиа.
Клубът няма клубни членове, които да се месят в управлението. Популярността му е най-голяма в социалните мрежи спрямо останалите местни съперници – почти половин милион (455 000) последователи в Twitter. Втори е Ал Васл от Дубай (102 000), а трети – Ал Вахда (27 500).
Стадионът на Ал Аин е „Хаза Бин Зайед“. Цената му е 145 млн. евро и отваря врати през 2014 г. Смятан е за едно от най-модерните съоръжения в цяла Азия. В местната лига средната посещаемост на мачовете на Ал Аин е около 10 000 души (капацитет малко над 22 000).
Прякорът на отбора е „градината“, тъй като в град Ал Аин всичко е изпъстрено с градини и малки оазиси.
източник: Gulliver/GettyImages
В основата на успехите на отбора стои здравата дисциплина. Няма нищо по-нормално от това един закъснял за тренировка играч да бъде порицан пред семейството си и след това да търпи критики дни наред....
Ал Аин определено е готов да пренапише история си и тази на цялата кралска фамилия на ОАЕ. Идва най-тежкият съперник.
Коментирай