Първенството на Африка стигна до фазата на елиминациите. До този момент обаче играта на отборите не впечатлява. Играе се като цяло предимно бавен футбол, изпъстрен с много грешки и липса на организация.

Ако така я карат отборите от Черния континент и по време на световния шампионат тази година, едва ли ще постигнат нещо запомнящо се.

Дори големите звезди, които не липсват в някои от тимовете, се крият и не блестят по никакъв начин.

Дидие Дрогба дори вече стяга багажа - неговият Кот д’Ивоар отпадна на четвъртфиналите. Другите фаворити – Камерун, Нигерия, също не впечатляват по никакъв начин.

Много хаос, много грешки в защита, много вратарски недоразумения. Играчите сякаш ги мързи, поне с такова впечатление оставаме. Мачовете обаче са резултатни и интригуващи, но всичко това се дължи именно на липсата на организация в отборите и на тласъците, които съпровождат техните мачове.

В това отношение най-стабилно като че ли стоят отборите от Северна Африка. Именно фактът, че са от северната част на континента, ги кара да бъдат по-прагматични, по-умерени и по-стабилни. Особено Египет, който досега мачка. Алжир пък вече е на полуфинал, а Тунис отпадна след три ремита в групата. Явно арабите от Африка са нещо като по-северните нации за Европа – по-хладнокръвни и по-спокойни. Затова може би и печелят.

В синхрон с многобройните грешки на футболистите са и тези на реферите. И всичко това ни кара да заключим, че като цяло в Африка се играе слаб футбол.

А ярките тъмнокожи индивидуалности очевидно се нуждаят от европейци край себе си, за да блестят. Но това не са клубните им отбори, а националните. Затова ги няма никакви.